Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Всички вие сте прокълнати! — Стрелецът вече не крещеше към светлините, които бяха омагьосали хората. Вместо това се бе обърнал към тълпата. Дан с ужас осъзна какво ще се случи.

„Не!“

Непознатият откри огън по хората. Те се разпищяха и започнаха да се блъскат едни в други, опитвайки се отчаяно да избягат.

Някакъв мъж се спъна.

Една жена нададе вой.

После Пейдж осъзна, че мъжът не беше се спънал. Беше паднал, покосен от куршум.

Въоръженият продължи да стреля.

Дан рядко се бе чувствал толкова безпомощен. Дори пистолетът му да беше в него, мракът и суматохата щяха да му попречат да улучи побеснелия стрелец.

Отново проехтя изстрел. Някаква жена се строполи.

При следващия откос един тийнейджър се свлече на земята. Ужасените викове на тълпата станаха толкова силни, че Пейдж почти не чуваше гърмежите. Той видя, че цевта се завърта в неговата посока.

„Тори!“ — помисли си отчаяно. После се обърна и хукна към платформата. Костиган не се виждаше никакъв, но той нямаше време да търси полицая.

„Тори!“

Тя беше станала от пейката, но беше толкова замаяна, че дори не й идваше наум да реагира. Пейдж я бе научил да борави с огнестрелни оръжия и я бе помолил да носи пистолет в дамската си чанта. Тревожеше се, защото Тори водеше клиентите си на отдалечени места и оставаше насаме с тях. Тя обаче никога не носеше оръжието, което й беше дал.

Дан я прегърна с една ръка и я поведе към отворения край на платформата. Един куршум се заби в дъсчената стена зад гърба му. Тори изпищя уплашено и той притисна главата й, за да я накара да се наведе, докато завиваха зад ъгъла. Озоваха се от онази страна на наблюдателната платформа, от която не се виждаше полицейската кола на Костиган. Ала Пейдж видя с облекчение, че и тук има паркирани автомобили, и дръпна жена си зад един тъмен пикап.

— Добре ли си? — попита я той, като се взираше в нея под светлината на звездите.

Тя примигваше объркано, сякаш беше изпаднала в шок.

Зад платформата се чу нов изстрел.

— Тори, отговори ми. Ранена ли си?

Резкият му тон я накара да трепне и да се окопити.

— Аз… Не. Добре съм. Не съм простреляна.

— Слава богу. Остани тук. Скрий се зад двигателя. Не заставай до вратите на пикапа, защото куршумите могат да минат през тях. Ако ти се стори, че стрелецът идва насам, легни на земята и се престори на мъртва.

Скрита в сенките, тя го гледаше мълчаливо.

— Тори, кажи ми, че разбираш.

Иззад платформата се разнесоха няколко изстрела, последвани от писък.

Тори примигна безпомощно.

— Да стоя зад двигателя — повтори послушно тя и преглътна. — Ако тръгне насам, да легна на земята и да се престоря на мъртва.

Проехтя още един изстрел.

— Не мога да остана при теб — задъхано каза Дан. — Трябва да заловя тоя превъртял убиец.

— Защо го прави?

— Нямам представа, хората правят много неща.

Следващият изстрел, който чу, звучеше приглушено.

Беше от пистолет. „Това трябва да е Костиган, който отвръща на огъня“ — рече си той.

Пейдж стисна Тори за рамото и излезе тичешком от скривалището си зад пикапа. В същия момент се разнесе още един изстрел от пистолет, последван от гърмежа на автомат.

Някой изпъшка. Гласът беше дрезгав и Дан не се усъмни нито за миг, че е на началника на полицията.

Докато се промъкваше към платформата, сърцето му бясно туптеше, сякаш щеше да изскочи от гърдите му. Ръцете му трепереха. Пейдж опита да се овладее.

Дървените дъски, от които беше издигната стената, не можеха да го предпазят от бронебойните куршуми на АК-47, но поне му служеха за прикритие. Той внимателно се наведе и надникна иззад ъгъла.

Слабата светлина от другата страна на платформата разкри кошмарна картина. Навсякъде лежаха тела. Някои помръдваха, но повечето бяха неподвижни.

Стрелецът вървеше дебнешком между тях.

— Те идват от пъкъла! — Той стреля в едно от проснатите пред нозете му тела и проблясъкът от изстрела очерта зловещо силуета му. — И ще се върнат там!

„Къде е Костиган?“ — запита се трескаво Пейдж.

После дъхът му секна за миг, защото съзря тялото на полицейския началник. Изстрелът го беше покосил недалече от наблюдателната платформа. Пистолетът му беше паднал до протегнатата му напред безжизнена ръка.

Обезумелият стрелец прати още един куршум в едно от помръдващите тела. Кървав гейзер изригна във въздуха. След това той захвърли празния пълнител и зареди нов толкова бързо, че Дан нямаше време дори да притича през паркинга, за да го нападне.