Дейвид Морел - Призрачни светлини

Пламъците се издигнаха високо над автобуса и силна горещина облъхна лицето на Дан.

— Отворете вратата! Излезте от вътре! — изкрещя той.

После отново се хвърли върху стрелеца и стегна лявата си ръка около врата му в задушаваща хватка. Присви другата си в юмрук и започна да го налага в корема.

Мъжът се изви назад и го блъсна с нозе. Дан се претърколи и се удари с гръб в бронята на някакъв паркиран зад него автомобил. Изстена от болка, а противникът му се надигна от земята, после с всичка сила се оттласна от колата и се стовари върху него. Пейдж се свлече върху чакъла и изстена отново, когато усети смазващата тежест на мъжа върху себе си.

Не можеше да диша.

Опита пак да сграбчи за шията побъркания стрелец, ала бързо охлаби хватката, защото онзи скочи моментално на крака. Изрита го от дясната страна и пак се втурна към автомата.

Огънят с фучене се разпространи към предницата на автобуса. Дан усети горещината му през ризата си.

Мисълта за заклещените вътре хора сякаш го изпълни с нова сила и той се надигна.

Стрелецът стисна автомата.

Пейдж го нападна в гръб и го блъсна в пламъците. Мъжът залитна и се удари в нагорещената броня на автобуса.

Дрехите и косата му пламнаха.

Той се обърна към Дан. Изглеждаше зловещо ухилен. Или може би това се дължеше на ефекта от трепкащите отблясъци на пламъците върху разкривеното му от ярост лице.

Мъжът изтърва автомата си.

После протегна обгърнатите си в пламъци ръце и пристъпи напред. Пейдж се отдръпна, залитайки.

Горящ като факла, стрелецът продължи да върви към него с протегнати ръце и изкривена в гротескна усмивка уста.

Дан отстъпи назад. Гърбът му опря във вратата на паркирания автомобил. Втрещен, той опита да се втурне покрай колата, за да избегне огнения кошмар, който го преследваше.

Зловещата усмивка на стрелеца сякаш постепенно изчезна. Плътта му гореше. Намираше се ужасно близо до него и миризмата беше отвратителна.

Убиецът разтвори ръце, за да поеме Пейдж в огнената си прегръдка, ала внезапно залитна настрани.

Звукът от изстрела беше почти недоловим сред рева на пламъците. Вторият изстрел го накара да се олюлее. Главата му се отметна рязко назад и на лицето му за пръв път се изписа болка.

Третият и четвъртият изстрел го събориха на колене.

Петият пръсна главата му.

Мъжът се строполи по лице, а тялото му продължи да гори върху чакъла.

Дан се отдръпна от него и погледна встрани.

Изстрелите бяха дошли от Тори. Тя стискаше пистолета на Костиган с две ръце. Беше ги протегнала пред себе си така, както я бе учил. Лицето й беше изкривено от ярост. Тя натисна отново спусъка и стреля в пламъците, които пълзяха по тялото на мъжа.

— Копеле! — изкрещя Тори. — Копеле!

Вратата на автобуса се отвори с трясък. Навън заизскачаха мъже и жени, обгърнати в дим. Като плачеха, пищяха и кашляха, те се пръснаха из тъмнината наоколо, оставяйки зад себе си автобуса, който бе заприличал на горящ ковчег.

Дан заобиколи бързо колата и приближи Тори. Тя стреля още веднъж в пламъците, които обгръщаха трупа на стрелеца.

— Сега ти ще гориш в пъкъла! — изкрещя жената.

— Тори. — Дан застана до нея и посегна към оръжието. — Всичко е наред. Той вече не може да нарани никого. Дай ми пистолета.

Тя изстреля още един куршум в горящия гръб на мъжа.

— Кучи син!

— Мъртъв е — успокои я Пейдж. — Пистолетът вече не ти е нужен.

Той внимателно посегна към оръжието и го натисна надолу, принуждавайки я да отпусне ръце.

— Дай ми го.

Дланите й потръпнаха колебливо, ала тя бавно разтвори пръсти. Дан взе пистолета.

Отново усетиха страхотната горещина от пламъците. Той я накара да заобиколят автобуса и я отведе далече от огъня. Почувстваха облекчение, когато се озоваха в студената тъмнина.

Хората, на които беше помогнал да избягат от автобуса, бяха насядали до оградата и ридаеха. Земята беше осеяна с трупове. Пейдж преброи двадесет, но знаеше, че са повече. Някои тела се гърчеха от болка. Ала повечето бяха мъртви.

— Тори, не гледай — зашепна той и я поведе към колата й с надеждата, че там ще се почувства в безопасност. Но сатурнът беше заключен. Дан бръкна в джоба на дънките й, ала не намери никакви ключове. „Сигурно са в чантата й“ — помисли си.

Отведе я при пейката върху наблюдателната платформа. Огледа се, но не можа да забележи чантата й в тъмнината. Накара я да седне, като й обеща, че ще се върне след минута.

Изтича до Костиган. Каубойската му шапка лежеше до него. Лявата половина на главата му беше покрита с кръв. Пейдж докосна китката му и усети пулс.