Дейвид Морел - Призрачни светлини

Сержантът се поколеба за миг.

— Така е.

Изведнъж осъзна, че подът се клати.

— Искал ли си някога да бъдеш рок звезда? — успя да го попита Хелоуей.

Веднъж Локхарт беше чул дишането на мъж с дупка в гърлото. Сега чуваше същия хриплив звук.

— Рок звезда ли? Не беше на първите места в списъка ми.

— А какъв искаше да станеш?

— Никога не съм се замислял по този въпрос. — В ума му нахлу неканена мисълта за мотора „Харли Дейвидсън“, който беше оставил на няколко километра от това място.

Той се накани да хвърли гранатата и се намръщи, защото усети, че стените треперят.

— Не знаех, че е възможно да кървиш от толкова много места наведнъж — промърмори Хелоуей, а гласът му приличаше повече на клокочене. — Така или иначе вече съм мъртъв. Просто ме остави да послушам музиката.

Таванът се разтресе и сред пушека от него се откърти парче бетон. Локхарт имаше чувството, че всичко е свързано по някакъв начин с музиката.

Той си представи как кара мотоциклета.

Подът се разлюля отново и този път сержантът с мъка запази равновесие.

— Да — каза той, — полковник Рейли е задник. Това което направи, заслужаваше ли си?

— Да, по дяволите. — Ърл изкашля нещо гъсто.

— Точно при дяволите си се запътил. Но се съмнявам, че там има музика.

Локхарт метна гранатата в стаята и отстъпи назад, като затисна с ръце ушите си. Взривът го разтърси. Чу как в стаята се посипват отломки. И осъзна, че музиката е замлъкнала.

Коридорът продължаваше да се тресе. От стените и от тавана заваляха нови парчета бетон, затова сержантът се обърна и тръгна забързано през дима. Започна да се катери по клатещия се метален парапет, обзет от страх, че може да се откърти.

Когато се добра до върха на стълбището, чу смесицата от прашене, съскане и бръмчене на светлинен лъч и видя колебливото му сияние. Свали противогаза и усети, че въздухът мирише на електрическа буря.

Земята потрепери.

Той притича през трите отворени порти и хукна по пътя. В главата му имаше една-единствена мисъл — да се качи на мотоциклета и да го кара цяла вечност.

Затича се още по-бързо, като правеше все по-големи крачки.

Когато се отдалечи на около километър и половина от обсерваторията, усети горещина от взрив зад гърба си. Ударната вълна го накара да се олюлее. Погледна назад и видя как обсерваторията избухна. Радиотелескопите се пръснаха. А най-внушителна беше експлозията, която разцъфна след миг в небето като гигантски фойерверк. Нито една празнична ракета не можеше да излети толкова нависоко.

Единственото разумно обяснение, което му хрумна, беше, че се е взривил някой сателит.

Рейли усети някаква вибрация.

— Да не би подът да се клати? — попита той мъжете пред електронните уреди. Гласът му прозвуча приглушено заради тапите в ушите му.

— Всичко започва да се клати — призна един от тях. — Освен това чувам някакво бръмчене.

— Напъхайте тапите по-навътре в ушите си.

— По-навътре от това няма накъде.

— Тогава си сложете шумоизолиращите слушалки.

Полковникът и останалите членове на екипа си сложиха слушалките.

— Продължавам да чувам бръмчене — чу се слабият глас на същия мъж.

Рейли погледна към единия монитор и видя пламъците, които поглъщаха разбилите се хеликоптери. С изключение на тях, зоната беше тъмна, а хората търчаха панически насам-натам, оцветени в гротескно зелено от камерите за нощно виждане. На друг монитор се виждаше пощурялата немска овчарка. Като оголи челюсти, тя се нахвърли върху водача си.

„Застреляй я“ — помисли си настойчиво полковникът.

Водачът действително посегна към скрития под ризата му пистолет, но тракащите челюсти го накараха да залитне назад и да падне на земята. Когато животното скочи отгоре му, той стреля еднократно във въздуха, после пусна повода и побягна в нощта.

— Бръмченето се засилва — каза някой със силно приглушен глас.

— Масата се тресе.

— Исусе, носът ми кърви!

„Сигналът е твърде силен! Защитните устройства не работят!“ — помисли си уплашено Рейли.

На друг екран видя как огромна вълна от светлина залива земята, като подпалва тревата по пътя си. От светлината се изстреля лъч и се насочи към старата въздушна база. Стигна до скритата сателитна антена, отрази се в нея и продължи с още по-голяма скорост към обсерваторията.

Внезапно всички монитори угаснаха. Камерите не бяха издържали на горещината.

От очите на един от мъжете потече кръв.