Дейвид Морел - Призрачни светлини

Като сипеше искри, светлинният лъч се блъсна в наклонената към изоставената въздушна база сателитна антена. Отскочи от нея и се устреми нагоре, отразен от друга чиния. Сержантът се сети за филмите за Втората световна война, в които могъщи прожектори претърсваха нощното небе за вражески бомбардировачи.

После присви очи, заслепен от разноцветното сияние. Светлинният лъч продължи да се издига нагоре в небето, докато не се отрази в нещо сред водопад от искри сетне започна да се спуска под ъгъл към земята, към някаква точка, която се намираше далеч на северозапад. На мястото му остана нещо като стълб от светлина, който стърчеше над радиотелескопите и пращеше.

— Горя! — изкрещя някой. Останалите командоси се втурнаха към него, за да изгасят пламтящите му дрехи.

Локхарт затисна ушите си с ръце. Светлинният лъч съскаше и пукаше, но се чуваше и друг шум — статично прашене, което приличаше на жужене или на ужасно силна музика и заплашваше да пръсне тъпанчетата му.

16 юли 1945 г.

Точно преди зазоряване недалече от град Аламогордо в Южно Ню Мексико бе взривена първата атомна бомба. Ослепителният облак с формата на гъба се издигна на дванадесет хиляди метра височина, като пламтеше десет хиляди пъти по-силно от повърхността на слънцето. Тогава ръководителят на операцията, Робърт Опенхаймер, започна да рецитира пасаж от „Бхагавад Гита“ 24 24 „Божествена песен“. Санскритска поема, съставена от 701 стиха. Тя е част от индийския епос „Махабхарата“ — Б.пр. , в която бог разкрива истинската си, страховита и ужасяваща форма на един свой последовател.

— Ако хиляда слънца изригнат заедно в небето, светлината им ще бъде като блясъка на Всемогъщия — изрецитира той. — Сега аз се превърнах в Смърт, разрушителя на светове.

По същото време военновъздушната база край Ростов, Тексас, която се намираше на четиристотин километра югоизточно от Аламогордо, спря да приема и предава всякакви телефонни съобщения и радиоемисии. Военните обаче бяха по-разтревожени за състоянието на подземния комплекс под базата, където от 1943 година насам се разработваше алтернативно оръжие за масово унищожение.

След шест часа на безплодни опити за възстановяване на комуникациите от армията изпратиха от Форт Блис един боен самолет „Р-40 Уорхоук“ на разузнавателна мисия. Самолетът пристигна в покрайнините на базата в два часа следобед. Пилотът прелетя над нея и докладва, че не забелязва никакви признаци на живот.

— Виждам отворени хангари. Край пистата има камиони и един самолет. В края на пистата има бомбардировач „В-24“, който изглежда готов да излети, само че перките му не помръдват. Всъщност нищо не помръдва. Не виждам никакви хора.

Пилотът получи заповед да се приземи, за да проучи нещата, и прелетя за последен път над базата. От шейсет метра височина той най-накрая забеляза някакво движение — мъж в униформа, който вървеше, залитайки, по осевата линия на пистата. Пилотът направи още една извънредна обиколка и видя как мъжът се свлече на земята в края на пистата.

Щом кацна, той огледа набързо района, но не видя други хора между неподвижните камиони и самолета. Пилотът се завтече към падналия мъж. Човекът беше в делириум и стенеше. Униформата му имаше пагони на полковник и беше покрита с кръв. Лицето му беше обгорено. В документите за самоличност, които намери в един от джобовете му, пишеше, че се казва Едуард Рейли.

Пилотът изтича до един камион с намерението да качи полковника в него и да го откара на сянка, но камионът отказа да запали. Другите превозни средства също отказаха да запалят. При това положение нямаше друг избор, освен да окаже първа помощ на Рейли и да го завлече в един от хангарите.

Там пилотът намери труповете на много военни, покрити с кръв, изтекла от ушите, носовете, очите и устите. Лицата на някои от тях бяха толкова обгорени, че кожата им се беше разпаднала.

Мъртъвците бяха в пози, които подсказваха, че преди да умрат, са се опитвали отчаяно да се скрият от нещо, — бяха сгушени край стените, летателните апарати и оборудването. Поне дванадесет от войниците се бяха застреляли взаимно. Пилотът чу стонове и откри няколко оцелели, до един кървящи, изпаднали в делириум.

Когато докладва по радиостанцията си какво е видял, той получи заповед да изчака. Десет минути по-късно един авторитетен глас му каза:

— Останете на мястото си. Направете всичко възможно да помогнете на полковник Рейли. Не ходете никъде другаде и не влизайте в базата. Два самолета „С-45“ са на път към вас с медицински екип. Щом пристигнат, се върнете във Форт Блис и се явете незабавно да докладвате. Не обсъждайте видяното с никого, освен с преките си началници. Повтарям — не ходете никъде другаде и не влизайте в базата.