Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Карлсън стана. Познаваше изражението върху лицето на Маргарет. То бе като на фанатик самоубиец, решен да изпълни мисията си.

— Да вървим — каза той. — Няма значение къде ще бъде продавачката. Ще я намерим и ще говорим с нея, очи в очи.

Пайд Пайпър се обаждаше на Клинт на всеки половин час. Петнадесет минути след разговора с Анджи той отново позвъни.

— Чу ли се с нея? — попита.

— Да. Тя е в Кейп Код — осведоми го Клинт. — Смятам да отлетя до Бостън, да наема кола, после ще отида при нея.

— Къде е отседнала?

— Скрила се е в някакъв мотел в Чатам. Вече е налетяла на някакво ченге.

— Кой е мотелът?

— Казва се „Раковина и дюна“.

— Какво смяташ да правиш, когато се срещнете?

— Точно същото, което и ти. Слушай, шофьорът на таксито надува клаксона. Не може да мине през портата.

— Тогава действай! Желая ти късмет, Клинт.

Пайд Пайпър прекъсна връзката, изчака малко и набра номера на службата за частни полети.

— До час искам самолет от Тетерборо. Ще се приземим на летището близо до Чатам в Кейп Код — нареди той.

През целия ден на шейсет и четири годишната Елси Стоун не й остана и минутка да прегледа вестника. Работата й в „Макдоналдс“, близо до търговския център на Кейп Код, не й позволяваше и крак да подвие, камо ли да чете, а тази събота трябваше да мине и през къщата на дъщеря си в Ярмаут, за да вземе шестгодишната си внучка. Двете с Деби се разбираха отлично и бяха като „дупе и гащи“, както обичаше да казва Елси, така че тя с удоволствие приемаше да гледа детето.

Елси следеше с интерес отвличането на близнаците Фроли. Мисълта, че някой може да отвлече нейната Деби и сетне да я убие, бе толкова ужасяваща, че дори не й позволяваше да се промъкне. Поне семейство Фроли си върнаха едното момиченце, мислеше си тя. Мили боже, но колко ли им беше мъчно, как ли страдаха горките хора?!

Когато двете с Деби пристигнаха в дома й в Хаянис, се захванаха да правят курабийки.

— Как е твоята въображаема приятелка? — попита Елси внучката си, докато сипваше с лъжица от шоколадовото тесто в тавата за печене.

— О, бабо! Ти си забравила. Вече нямам въображаема приятелка. Имах, когато бях малка — поклати с укор глава Деби, при което светлокестенявата й коса се разлюля над раменете.

— Тъй де, вярно. — Около очите на Елси се образуваха бръчици, когато се усмихна. — Сетих се за въображаемото ти другарче, защото днес в ресторанта видях едно малко момченце. Казваше се Стиви и си имаше въображаема приятелка на име Кати.

— Смятам да направя тази курабийка голяма — обяви Деби.

Всяко чудо за три дни, помисли си Елси. Свърши се с интереса й към въображаемото другарче. Странно защо това момченце не й излизаше от ума. Майката сякаш много бързаше. Не даде на бедното дете да си изяде сандвича.

Когато пъхнаха тавата във фурната, тя каза:

— Браво, Деб. А сега, докато се пекат, баба ще поседне малко да си прочете вестника. Ти можеш да си оцветяваш книжката с картинки.

Елси се настани в люлеещия се стол и отвори вестника. Историята за близнаците Фроли бе на първа страница. Заглавието гласеше:

Снимка на децата пред тортата за рождения им ден накара очите на Елси да се просълзят. Тя започна да чете статията. Семейството се бе затворило в къщата си. ФБР потвърждаваше, че в предсмъртното писмо, оставено от човек на име Лукас Ул, се съдържало неговото признание за неволното убийство на Кати. Отпечатъците на Ул обаче го идентифицирали като Джими Нелсън, престъпник, лежал шест години в затвора „Атика“ за серия от обири.

Клатейки глава, Елси затвори вестника. Очите й се върнаха отново на първата страница и снимката на близначките.

„Кати и Кели на техния трети рожден ден“ — пишеше под нея. „Чакай, чакай! Какво е това?“ — зачуди се тя, докато гледаше снимката и се опитваше да открие защо нещо в нея й се струва странно познато.

Точно в този момент таймерът на фурната иззвъня. Деби хвърли молива и надникна над книжката си за оцветяване.

— Бабо, бабо, курабийките са готови — извика и затича към кухнята.

Елси остави вестника да се плъзне на пода и я последва.

След като напусна къщата на Фроли, капитан Джед Гънтър отиде право в полицейското управление в Риджфийлд. Беше доста развълнуван от онова, на което бе станал свидетел, макар че не бе позволил на семейство Фроли или на агентите от ФБР да го забележат. Не вярваше в съществуването на такова нещо като връзка между близнаците или телепатия. Според него Кели възстановяваше собствените си преживявания с похитителите и това беше всичко.