Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Паспортът на Стивън. Открадна го от чекмеджето през оня ден, когато ги посети в Риджфийлд. Приличаха си достатъчно, за да мине, без да му задават каквито и да е въпроси. Само трябваше да докара приятната топла усмивка на братчето си, докато го проверяват.

Разбира се, съществуваше и възможността емиграционният чиновник да попита:

— Вие не бяхте ли бащата на двете отвлечени близначки?

В такъв случай просто щеше да им каже, че това е братовчед му.

— И двамата сме кръстени на дядо ни — щеше да обясни. — И си приличаме почти като братя.

Бахрейн нямаше подписано споразумение за екстрадиция със САЩ. Но той щеше да има нова самоличност, така че нямаше значение.

Трябваше ли да се задоволи с онова, което има, или да продължи да търси остатъка от гърнето със злато?

„Защо не?“ — запита се Ричи. Винаги е по-добре да се вържат изтърваните краища.

Доволен от решението, той се усмихна.

— Госпожо Фроли — поде бавно Тони Риалто. — Не мога да действам само въз основа на вашата вяра, че Кели е във връзка със сестра си. Същевременно трябва да призная, че единственото доказателство за смъртта на Кати е предсмъртното писмо на самоубиеца и показанията на свидетелите, че Лукас Ул е носел със себе си тежък кашон на самолета. Според бележката той е хвърлил тялото на Кати в морето. Ще бъда напълно откровен с вас. Не сме напълно убедени, че Лукас е написал бележката, нито че се е самоубил.

— Какво искате да кажете? За какво говорите? — намеси се Стийл.

— Казвам, че ако Лукас е бил убит от съучастниците си, тогава бележката може да е фалшива и да е оставена нарочно, за да създаде впечатлението, че Кати е мъртва.

— Повярвахте ли най-сетне, че е жива? — попита умолително Маргарет.

— Приемаме, че съществува известна вероятност да е жива — потвърди Тони Риалто, наблягайки на думата „известна“.

— Честно казано, не вярвам в телепатията между близнаците, но съм убеден, че Кели може да ни помогне. Трябва да я разпитаме. Вие казвате, че е споменала имената Мона и Хари. Може да ни каже и друго име или да ни даде описание на мястото, където са били държани.

Кели взе кърпичката на куклата и отиде в кухнята. Чуха я как придърпа стол до мивката. Когато се върна, кърпичката беше мокра. Тя се наведе и я сложи върху челото на куклата. Сетне започна да говори. Всички станаха и се приближиха, за да чуят какво казва.

Детето шепнеше:

— Не плачи, Кати. Не плачи. Мама и тати ще те намерят. — Сетне ги погледна. — Тя наистина много кашля. Мона я накара да вземе лекарство, но тя го изплю.

Тони Риалто и Джед Гънтър се спогледаха, в очите им светеше удивление и недоверие.

Уолтър Карлсън наблюдаваше доктор Силвия Харис. Тя е лекар, мислеше си той. Специалността й е телепатията между близнаците, връзката между тях. По изражението й личеше, че е убедена в общуването между децата.

Маргарет и Стийл се бяха прегърнали и плачеха.

— Доктор Харис — обърна се към нея Карлсън. — Ще поговорите ли с Кели?

Силвия кимна и седна на пода до момиченцето.

— Ти се грижиш за Кати, нали? — попита нежно тя. — Все още ли е болна?

Кели кимна.

— Не може повече да говори с мен. Казала е истинското си име на някаква жена и затова Мона побесняла и се уплашила. Кати трябва да казва на всички, че се казва Стиви. Главичката й е много гореща, челцето й пари.

— Затова ли сложи студената кърпа на челото й?

— Да.

— Има ли нещо вързано около устата на Кати?

— Имаше един чорап, но й стана лошо и Мона го махна. Сега на Кати й се спи.

Кели развърза чорапа от устата на куклата, сетне сложи собствената си кукла до нея. Зави ги с одеялото, като първо се увери, че ръчичките им се докосват.

Мъжът, който тропаше на вратата на Анджи, беше управителят на мотела Дейвид Туми. Беше мършав старец над седемдесетте, чиито проницателни очи гледаха през очила без рамки. Дейвид се представи и раздразнено попита:

— Каква е тази шантава история, че седалката от колата ви била открадната снощи от паркинга? Полицай Тайрън от полицията в Барнстейбъл мина оттук, за да провери дали няма и други обрани коли.

Анджи се опита бързо да измисли нещо. Трябваше ли да му признае, че е излъгала? Че бе забравила да вземе детска седалка за колата? Това можеше да причини повече неприятности. Ченгето със сигурност щеше да дойде и да я глоби. И да задава още въпроси.

— Дребна работа — махна с ръка. Сетне погледна към леглото. Главичката на Кати бе обърната към стената. Виждаше се само късата й тъмна коса. — Момченцето ми има лоша кашлица, току-що се прибрахме.