Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Кати гледаше как Анджи вади документите от портфейла си.

— Госпожо Хейгън, на кого е този микробус? — продължи да разпитва полицаят.

— На приятеля ми.

— Разбирам. Добре, ще ви пусна. Но веднага да идете в търговския център и купете нова седалка. Няма да ви позволя да карате с дете в колата без седалка.

— Благодаря ви, сержант. Веднага ще го направя. Хайде, Стиви, ела!

Анджи се наведе и вдигна Кати, като притисна лицето й към якето си. После затвори вратата на буса и тръгна към търговския център, който бе на следващата пряка.

— Ченгето ни наблюдава — просъска тя. — Не знам дали беше много умно да му давам шофьорската книжка на Линда Хейгън. Изгледа ме малко особено, но пък, от друга страна, в мотела съм регистрирана под това име. Господи! Ама че тъпотия!

В магазина тя пусна Кати на земята.

— Чакай да ти обуя другата обувка. Ще пъхна кърпичка в нея. Ще се наложи да вървим. Не мога да те нося из целия Кейп Код. Сега трябва да намерим къде продават седалки.

На Кати й се стори, че вървяха безкрайно дълго. Накрая, когато откриха магазин за детски седалки, Анджи се скара с продавача.

— Слушайте какво, разопаковайте ми я! — развика се. — Ще я нося под мишница.

— Не може, госпожо! Ще се включи алармата на изхода — обясни продавачът. — Мога да отворя кутията, но трябва да оставите седалката вътре, докато излезете от магазина.

Кати можеше да каже със сигурност, че Анджи бе много ядосана, затова не посмя да й признае, че въпреки носната кърпичка обувката й отново бе паднала. На път към колата някаква жена ги спря.

— Момченцето е загубило едната си обувка — каза тя.

Анджи сграбчи Кати.

— Глупавата продавачка ми е продала грешен номер за нея — избъбри. — За него, искам да кажа. Ще купя друг чифт.

Тя забърза и се отдалечи от жената, след това спря и вдигна Кати с едната си ръка, а с другата хвана детската седалка за кола.

— О, боже! Онова ченге все още се върти около колата. Да не си посмяла да му отговориш, ако те попита нещо.

Щом стигнаха до колата, сложи Кати на предната седалка и се опита да закрепи детската на задната.

— Трябваше да го направя веднага — рече тя. Вдигна Кати и я настани да седне. — Обърни си главата! — просъска тихо. — Веднага си обърни главата! Не гледай към него.

Кати бе толкова уплашена, че заплака.

— Млък! — прошепна зловещо Анджи. — Престани да цивриш! Ченгето ни гледа!

Тя затръшна задната врата и седна на шофьорското място. Най-накрая потеглиха. На път към мотела Анджи се разкрещя.

— Ти каза името си! Започна да говориш на глупавия си език с Кели! Казах ти да мълчиш! Казах ти да си държиш устата затворена! Можеше да стане голяма беля! Нито дума повече! Чу ли ме? Ако отново си отвориш устата, ще те напляскам здравата, глупачке!

Кати затвори очи и затисна с ръчички ушите си. Беше сигурна, че Кели се опитва да й каже нещо, но повече не биваше да говори с нея, иначе Анджи щеше да я набие.

Когато се върнаха в стаята, Анджи хвърли Кати на леглото и рече строго:

— Да не си помръднала или казала нещо! Ето, пий още сироп за кашлица! И този аспирин също. Струва ми се, че отново имаш температура.

Кати покорно изпи лекарствата и затвори очички, опитвайки се да не кашля.

Няколко минути по-късно, преди да се унесе, чу Анджи да говори по телефона.

— Клинт! Аз съм, скъпи. Слушай, малко съм уплашена. Хората видяха детето, когато излязох с него. Снимката й е на първа страница във всички вестници. Мисля, че беше прав. Трябваше да я оставя да си върви вкъщи с другата пикла. Какво да правя сега? Трябва да се отърва от нея. Как да го направя?

Кати чу звънеца на вратата да звъни, после уплашеният глас на Анджи да казва:

— Клинт, трябва да затварям. Някой звъни на вратата. О, господи, ами ако е онова ченге!

Кати зарови глава във възглавницата. Вкъщи, мислеше си тя, докато заспиваше. Искам вкъщи.

В събота сутринта изпълненият с диво безпокойство Грег Станфорд отиде в своя клуб за една партия скуош, сетне се върна в Гринуич, където беше главната резиденция на съпругата му. Изкъпа се, облече се и нареди да му сервират обяда в кабинета. Помещението с облицовани с дървена ламперия стени, старинни предмети и килими, мебели в стил Хепълуайт 21 21 Неокласически стил, характерен с деликатните си форми, носи името на английския дизайнер Джордж Хепълуайт (1765–1880 г.). — Б.пр. и главозамайващия изглед към Лонд Айланд Саунд беше любимата му стая в имението.

Но дори чудесно приготвената сьомга, сервирана с бутилка първокласно вино „Шато Шевал Бланк“, не успяха да го успокоят и отпуснат. Седмата годишнина от сватбата му с Милисент се падаше следващата сряда. В тяхното предбрачно споразумение бе записано, че ако се разделят или разведат официално преди тази годишнина, той няма да получи нищо. Ако бракът им продължи и след седмата година, Грег можеше да се надява на двадесет милиона долара, дори ако някой ден след това всеки поемеше по собствен път.