— Разбирам. Кога Ричи пристигна тук и кога си тръгна? — продължи да разпитва Смит.
— Дойде около три през нощта миналата събота. Смяната му на летището приключва към три следобед и го очаквахме до полунощ — отговори вместо жена си Том. — Но той се обади, за да предупреди, че движението по пътищата е натоварено, и ни посъветва да си лягаме, но да оставим вратата отворена. Аз спя съвсем леко, така че го чух, когато влезе. Тръгна си около десет сутринта във вторник, веднага след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията.
— Докато беше тук, обади ли му се някой? Или той да е звънял? — зададе нови въпроси Смит.
— Не и по нашия телефон. Но имаше мобилен, който използва. Не знам колко пъти.
— Ричи често ли ви посещава, госпожо Фроли? — намеси се и Карла Роджър.
— Мина оттук на път към Стийл и Маргарет, отиде да ги посети, след като се преместиха в Риджфийлд. Преди това не бяхме се виждали почти година — отговори Грейс Фроли. Гласът й беше тъжен и уморен. — Аз му се обаждам редовно. Той почти никога не вдига, затова оставям съобщения на мобилния му телефон — че мислим за него и го обичаме. Знам, че имаше неприятности, но в сърцето си той е добро момче. Баща му почина, когато бе само на две годинки. Омъжих се за Том след три години и мога да се закълна, че на света едва ли би се намерил по-добър баща за Ричи от него. Но когато влезе в пубертета, момчето ми попадна в лоша компания и така и не се върна в правия път.
— Как се разбираха със Стийл?
— Не много добре — призна Том Фроли. — Ричи винаги завиждаше на Стийл. Той също можеше да отиде в колеж — наистина бележките му скачаха ту нагоре, ту надолу, но взе изпитите с отличие. Дори се записа в Държавния университет на Ню Йорк. Момчето е умно, много умно, но още първата година заряза учението и отиде в Лас Вегас. Ето как попадна в компанията на комарджии и мошеници. Както сигурно знаете, лежа в затвора заради пирамидата, в която участваше.
— Името Франклин Бейли говори ли ви нещо, господин Фроли?
— Не е ли мъжът, с когото се свърза похитителят на внучките ми? Гледахме го по телевизията. После той занесе парите на похитителите.
— Оказа се, че е сред жертвите на пирамидата. Парите, които е загубил, възлизат на седем милиона.
— Дали Бейли е знаел кой е Ричи? Имам предвид, че е полубрат на Стийл? — попита бързо Фроли, изведнъж придоби разстроен вид.
— Сега вече знае. Дали Ричи се е срещнал с господин Бейли, когато е гостувал в Риджфийлд миналия месец?
— Нямам представа.
— Господин Фроли, вие сте видели Ричи да си тръгва около десет сутринта във вторник, нали? — попита Смит.
— Точно така. Половин час след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията. А също и Бейли.
— Ричи твърди, че с чисто сърце е убеждавал хората да инвестират в компанията, изобщо не знаел, че е пирамида. Вярвате ли в това?
— Не, аз лично не вярвам — каза Фроли. — Когато ни разказваше за нея, всичко изглеждаше толкова привлекателно, че ние самите предложихме да инвестираме, но той не ни позволи. Това говори ли ви нещо?
— Том, моля те! — протестира Грейс Фроли.
— Грейс, Ричи си излежа присъдата за участието си в пирамидата. Но да се преструваме, че е едно невинно набедено момче, не е честно. Денят, в който осъзнае и поеме вината за деянията си, може да постави началото на по-достоен живот.
— Преди да осъзнае, че е бил измамен, Франклин Бейли е завързал много топло и близко приятелство с Ричи. Възможно ли е да е повярвал в историята на Ричи и след излизането му от затвора те да са останали приятели? — попита Смит.
— Накъде клоните с тези въпроси? — изгледа го хладно Фроли.
— Господин Фроли, вашият доведен син Ричи е изключително ревнив по отношение на другия ви син. Дори се е опитвал да се среща със снаха ви, преди тя да се запознае със Стийл. Ричи има понятие от финанси, ето защо е успял да измами толкова хора да направят инвестиции. Франклин Бейли стана част от нашето разследване и в процеса на проверката открихме, че от вашия телефон някой му се е обадил приблизително в десет и десет във вторник сутринта.
Бръчките по лицето на Фроли се вдълбаха.
— Аз със сигурност не съм му звънял. — После се обърна към жена си: — Грейс, а ти? Не си и ти, нали?
— Напротив, обадих му се — заяви твърдо Грейс. — Изписаха номера му на екрана и реших да му благодаря, че помага на Стийл и Маргарет. Когато той не отговори, се включи секретарят, но не оставих съобщение. — Тя погледна агента от ФБР и страданието в очите й припламна в гняв. — Господин Смит, знам, че вие и вашите колеги се опитвате да изправите пред съда човека, отвлякъл внучките ми и причинил смъртта на Кати, но ме изслушайте внимателно. Не ме интересува дали Ричи е отишъл на работа на летище „Нюарк“. Според мен се опитвате да намекнете, че между сина ми и Франклин Бейли има нещо и то може да е свързано с отвличането на внучките ни. Това е абсолютна глупост, направо е смешно и нелепо! Моля ви, не губете вашето и нашето време да преследвате призраци, като вървите по тази линия на разследване.
Читать дальше