Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

На първия ред в църквата „Света Дева Мария“ в Риджфийлд Маргарет и Стийл държаха ръцете на Кели, докато коленичеха на литургията. Зад тях доктор Силвия Харис преглъщаше сълзите си, заслушана в молитвата, която произнасяше монсеньор Ромни:

Кели дръпна ръката на Маргарет.

— Мамо! — изрече, а гласът й беше висок и ясен за пръв път откакто се бе върнала вкъщи. — Кати е много уплашена. Страхува се от жената и плаче за теб. Иска да я прибереш у дома. Веднага!

Специален агент Крис Смит, шеф на ФБР в Северна Каролина, телефонира на родителите на Стийл Фроли в Уинстън — Салем, за да помоли за кратка среща.

Старият Фроли — Том, пенсиониран и награден с много медали капитан от противопожарната охрана на Ню Йорк, не бе особено доволен.

— Вчера научихме, че една от внучките ни е мъртва. Ако това не е достатъчно да ви спре, ще ви кажа, че жена ми претърпя операция на коляното преди три седмици и все още изпитва страшни болки. Защо искате да се срещнете с нас?

— Трябва да поговорим за по-големия син на госпожа Фроли, Ричи Мейсън — обясни Смит.

— О, за бога, трябваше да се досетя! Елате към единадесет.

Смит — петдесет и две годишен афроамериканец, взе със себе си Карла Роджър — млада жена на двадесет и шест, прикрепена наскоро към отряда му. Точно в единадесет позвъниха и Том Фроли отвори вратата, като покани агентите да влязат. Първото нещо, което видя Смит, беше колаж от снимки на близначките върху цялата стена срещу вратата. Красиви деца, помисли си той. Какъв срам, че не успяха да спасят и двете.

По покана на домакина влязоха в една уютна стая, продължение на кухнята. Грейс Фроли седеше в големия кожен фотьойл с крак върху отоманката.

Смит се приближи.

— Госпожо Фроли, ужасно съжалявам, че ви безпокоим. Знаем, че загубихте една от внучките си и че сте претърпели операция. Ще се постараем да не ви отнемем много време. Тук сме да зададем на вас и на господин Фроли няколко въпроса относно сина ви Ричард Мейсън.

— Седнете, моля — покани ги Том и им посочи дивана, след което придърпа един стол за себе си и се настани близо до жена си.

— Какви неприятности има сега Ричи? В какво пак се е забъркал? — попита той.

— Господин Фроли, не съм казал, че Ричи има неприятности. Дори не знаем къде е. Искахме да говорим с него, но той не се е явил на работа на летище „Нюарк“ в сряда вечерта, а съседите му не са го виждали в сградата, където е жилището му, от миналата седмица.

Очите на Грейс Фроли бяха подути. Агентът забеляза, че тя вдигна малката ленена кърпичка, която държеше, към лицето си. Смит осъзна, че всъщност се опитва с нея да скрие треперенето на устните си.

— Той ни каза, че отива на работа — рече нервно тя. — Оперираха ме преди три седмици. Миналия уикенд Ричи дойде да ме види. Господи! Дали не му се е случило нещо? Щом не е отишъл на работа, може да е катастрофирал на път към къщи.

— Грейс, бъди обективна — настоя нежно Том. — Ричи не обичаше работата си. Казваше, че е прекалено умен, за да носи багаж. Не бих се изненадал, ако просто в един момент му е хрумнало да отскочи до Вегас или до някое друго подобно място. Вършил е подобни неща поне десетина пъти и преди. Бъди сигурна, че е добре, скъпа. Имаш си достатъчно грижи и без да се тревожиш за него.

Тонът на Том Фроли беше мек и дружелюбен, но Крис Смит долови нотка на раздразнение зад думите, с които се опитваше да успокои жена си, и бе сигурен, че и Карла Роджър също я бе забелязала. От досието на Ричи Мейсън можеше да заключи, че момчето цял живот бе създавало неприятности на майка си. Напуснал училище, получил присъда като малолетен, по-късно осъден на пет години в затвора за финансова измама, която бе струвала на дузина вложители цяло състояние, в това число и на Франклин Бейли, който бе загубил седем милиона.

Грейс Фроли имаше измъчено изражение, явно страдаше както физически, така и душевно. Смит прецени, че е на около шейсет, беше привлекателна жена със сива коса и стройно, тънко тяло. Том Фроли беше едър и широкоплещест, може би с няколко години по-възрастен от нея.

— Госпожо Фроли, преди три седмици са ви оперирали. Защо Ричи не ви посети веднага?

— Изпратиха ме за две седмици в център за рехабилитация.