Мери Кларк - Деца из града

Когато се звънна на вратата, Сара почувства благодарност, че Джъстин е до нея. Лори, която допреди малко щастливо бе развеждала доктора из къщата, изведнъж се разтревожи.

— Не искам да виждам никого.

Софи промърмори:

— Десет към едно, че са онези двамата.

Сара прехапа устни от раздразнение. Господи, тези хора вече прекаляваха. Тя чу как преподобният Хокинс обясняваше на Софи, че търсят някаква кутия, съдържаща важни книжа, която по грешка са донесли в Ню Джърси.

— Ако бих могъл само да сляза до мазето и да я взема, ще сме ви много благодарни — рече той.

— Това са хората, които купиха къщата — обясни Сара на Лори и Джъстин. — Не се притеснявайте. Няма да ги поканя да влизат, но все пак трябва да им кажа няколко думи. Сигурно са забелязали колата ми.

— Не мисля, че трябва да си правиш труда да ставаш — възрази Джъстин, дочувайки шума от приближаващи се стъпки във вестибюла. Миг по-късно Бик вече стоеше на вратата, придружен от Оупъл.

— Сара, мила, извинявай много. Става дума за едни книжа, от които моят счетоводител се нуждае спешно. А, това Лори ли е?

Лори седеше на дивана до Сара. Тя се изправи.

— Сара ми каза за вас и мисис Хокинс.

Бик не помръдна от мястото си.

— Очаровани сме да ви видим, Лори. Сестра ви е прекрасно момиче и много ни е говорила за вас.

— Наистина е прекрасно момиче — повтори Оупъл — и ние сме толкова щастливи, че купуваме тази чудесна къща.

Бик погледна към Джъстин.

— Преподобният Хокинс и неговата съпруга д-р Донъли — промърмори Сара.

За нейно облекчение, след като се поздравиха с Джъстин, Хокинс рече:

— Няма да ви пречим. Ако е възможно само да слезем и да потърсим онези документи, а после сами ще се изпратим до вратата. Довиждане на всички.

През следващата минута-две Сара си даде сметка, че семейство Хокинс бяха успели да помрачат радостта от завръщането на Лори у дома. Лори остана мълчалива и напълно безучастна, когато Джъстин непринудено заразказва за детството си в австралийската овцеферма.

Сара се зарадва, когато той прие поканата за вечеря.

— Софи е сготвила като за цяла армия — рече тя.

Очевидно Лори също искаше Джъстин да остане.

— Чувствам се по-добре, когато сте тук, д-р Донъли.

Вечерята се оказа неочаквано приятна. Хладината, която Хокинс бяха внесли, изчезна, докато ядяха фазана с ориз, приготвен от Софи. Джъстин и Сара пиеха вино, Лори — „Перие“. По време на кафето, Лори тихичко се извини. Когато отново слезе долу, тя носеше малка чанта.

— Докторе — каза тя, — нищо не мога да направя. Трябва да се върна с вас и да спя в клиниката. Съжалявам, Сара, обаче знам, че нещо ужасно ще ми се случи в тази къща, и не искам да оставам тук тази нощ.

Когато на следващия ден Брендън Муди позвъни на Сара, той чу хлопане на отварящи се и затварящи врати, скърцане от преместването на мебели.

— Изнасяме се оттук — осведоми го Сара. — Не е добре за Лори да остава повече в тази къща. Апартаментът не е напълно готов, но можем да го довършим и след това. — И тя му разказа как предишната нощ Лори се бе върнала в клиниката.

— Ще я взема оттам късно следобед днес, а след това отиваме направо в апартамента. Може да ми помогне да го оправим. Навярно ще е хубаво да се занимава с нещо.

— Гледай да не дадеш на семейство Хокинс ключ и от апартамента — кисело рече Брендън.

— Нямам такова намерение. Тези двамата ме изкарват от нерви. Но все пак…

— Знам. Платили са много. Оставили са те да живееш в къщата и след продажбата. И как ще се преместите толкова бързо?

— Ще се понапънем.

— Ще дойда да помогна. Поне мога да опаковам книги или картини.

Когато Брендън пристигна, работата беше в разгара си. Сара, с коса, вързана отзад, облечена в шорти цвят каки и памучна блуза, маркираше мебелите, купени от Хокинс.

— Няма да изнасям всичко още днес — рече тя на Брендън, — но че ще има обратен курс, това е сигурно. В правото си съм да използвам това място до двадесет и пети август. Чувствам се свободна да идвам и да си отивам, и всичко останало.

Софи беше в кухнята.

— Никога не съм мислила, че ще дойде ден, когато ще съм щастлива, че напускам този дом — рече тя на Брендън. — Но това семейство Хокинс ме вбесява. Попитаха ме дали ще им помогна да се нанесат окончателно. Отговорът ми беше: „Не!“.

Брендън наостри уши.

— Защо не ги харесваш, Софи? Нали Сара все разправя, че са й направили огромна услуга.

Софи изсумтя. Кръглото й добродушно лице се сбърчи от отвращение.