Мери Кларк - Деца из града

— Нещо се мъти тук. Помнете ми думите. Колко пъти трябва да разгледаш една стая или един килер, за да решиш как да ги преустроиш? И прекалено много говорят, ако някой пита мен. Кълна се, че през последните месеци колата им непрекъснато обикаляше наоколо. А всички тези кутии, които оставиха в мазето. Леки са като перце. Обзалагам се, че не са пълни и до половината. Но това не им пречи да носят нови и нови. Просто извинение, за да се отбият, така мисля аз. На какво искате да се обзаложим, че преподобният ще използва историята на Лори в неговото предаване?

— Софи, ти си много умна жена — меко каза Брендън. — Може би току-що удари гвоздеят точно по главичката.

Сара повери на Брендън опаковането на съдържанието на бюрото, включително и на дълбокото чекмедже, в което бяха всички бележки, свързани с Лори.

— Внимавай само да не се разбъркат. Непрекъснато ги преглеждам с надеждата, че нещо ще изскочи.

Брендън забеляза най-горната записка, озаглавена „Пиле“.

— Какво е това?

— Споменах ти, че на снимката с Лори, която д-р Донъли възстанови и уголеми, в дъното се вижда кокошарник, и че явно нещо, свързано с него, е хвърлило в ужас Лори.

Муди кимна.

— Така е, спомена ми.

— Нещо около това все ми се въртеше в главата и в момента разбирам защо. Миналата зима Лори посещаваше д-р Карпентър, психиатър от Риджууд. Няколко дни преди Алън Грант да умре, на излизане от кабинета на Карпентър тя изпадна в шок. Това, което, изглежда, я бе довело до истерия, е, че стъпила върху главата на някакво мъртво пиле във фоайето.

Муди наведе глава като куче, подушило кокал.

— Сара, да не би да искаш да ми кажеш, че отрязаната глава на някакво пиле съвсем случайно е попаднала на пода във фоайето на психиатричен кабинет?

— Д-р Карпентър по това време лекуваше някакъв много депресиран пациент, който, явно, е дошъл непредвидено и за когото полицията смяташе, че участва в култови истории. Муди, тогава нито на мен, нито на д-р Карпентър ни мина през главата, че това може по някакъв начин да е свързано с Лори. Сега вече се питам дали не е така.

— Не знам какво да мисля — отвърна Брендън, — но с едно съм наясно — някаква жена е ангажирала Дани О’Тул да ви следи. Дани е разбрал, че Лори посещава психиатър в Риджууд. Той ми спомена за това, което означава, че този, който му е плащал, също го е знаел.

— Брендън, възможно ли е някой, който е знаел какво ще бъде въздействието върху Лори, да е поставил тази глава?

— Не зная. Но ще ти кажа следното. Чувствам, че не застрахователна компания е наела Дани. Самият той смята, че въпросният клиент е жената на Алън Грант. Но и това не ми се вярва.

Брендън забеляза, че Сара трепери от напрежение и вълнение.

— Спокойно — рече й. — Утре ще се отбия при Дани О’Тул и мога да ти обещая, че скоро и двамата ще знаем кой е поръчал това разследване.

По пътя към клиниката предишната нощ Лори беше мълчала. На следващата сутрин дежурната сестра съобщи на Джъстин, че тя е спала неспокойно и е говорила на сън.

— Чухте ли какво казва? — попита Джъстин.

— Тук-там по думичка. Влизах няколко пъти. Тя мърмореше нещо за някаква връзка, която свързва.

— Връзка, която свързва? — Джъстин се намръщи. — Чакайте малко. Това са думи от един химн. Ето този. — Той изтананика малко. — „Да бъде благословена връзката, която свързва…“

Когато малко по-късно влезе за сеанса си, Лори изглеждаше спокойна, но уморена.

— Докторе, току-що се обади Сара. Няма да може да дойде преди късния следобед. И знаете ли какво? Днес се местим в апартамента. Не е ли страхотно?

— Я, много бързо стана. — Умно от страна на Сара, помисли си Джъстин. Къщата е пълна със спомени. Той все още не беше сигурен кое точно бе предизвикало драстичната промяна у Лори вчера. Беше се случило, след като се отбиха, онези Хокинс. Но те бяха останали не повече от минута. Дали беше заради факта, че са непознати и следователно представляват някаква заплаха в очите на Лори?

— Това, което ми харесва в апартамента, е, че на входа на комплекса има охрана — рече Лори. — Ако някой позвъни, има телевизионен монитор, поглеждаш и никога няма да пуснеш непознат.

— Лори, снощи ти спомена, че нещо ужасно ще ти се случи у вас. Нека поговорим за това.

— Не искам да говоря за това, докторе. Повече няма да стоя там.

— Добре. Миналата нощ насън доста си бърборила.

Тя изглеждаше объркана.

— Така ли? Татко твърдеше, че ако има нещо, което да не съм казала през деня, трябва да се освободя от него поне през нощта.