Мери Кларк - Деца из града

— Боже мой, та това е нашият живот, разнищен минута по минута. Кому е била нужна такава информация? И защо ще я иска? — Тя погледна към Муди.

— Възнамерявам да открия този човек и ако трябва, ще обърна наопаки цялата тази банка в Чикаго — мрачно заяви Муди.

— Брендън, ако успеем да докажем, че Лори е била под системно наблюдение от страна на някой, който е знаел как да я доведе до паника, уверена съм, че това ще окаже много силно въздействие върху съдията.

Брендън Муди извърна очи при вида на неприкритата надежда, изписана върху лицето на Сара. Той реши да не споделя с нея предчувствието си, което го караше да разследва Карън Грант. Имаше много гнили неща в Дания, помисли си, но поне едно от тях беше свързано с тази дама. Каквото и да беше то, решен бе да намери отговора.

Частната пощенска кутия в Ню Йорк беше наета под името Дж. Грейвс. Вноските за наема бяха плащани в брой. Чиновникът, който отговаряше за кутиите, дребен мъж с пригладена назад коса и измачкан костюм, нямаше абсолютно никаква представа кой я е наел.

— Минала е през трима наематели от февруари насам — осведоми той Муди. — Плащат ми да сортирам пощата, а не да си играя на детективи.

Муди знаеше, че този тип пощенски услуги се използват най-вече от доставчици на порно литература и от разни мошеници, измислили начини за бързо забогатяване, които се пазеха да оставят след себе си писмени следи, така че да се изложат на опасността да ги разкрият. Следващото му обаждане беше в Гражданската банка на Чикаго. Той стискаше палци поне тук да му се усмихне късметът. В някои банки беше възможно да влезеш, да подхвърлиш известна сума и да си купиш разплащателен чек. В други обаче издаваха подобни чекове само на редовните вложители. Мърморейки някаква молитва, той набра номера.

Служителят обясни на Муди, че политиката на банката е да продава разплащателни чекове само на вложители, които са изтеглили спестяванията си или текущите сметки. Бинго, помисли си Брендън. После, както се очакваше, служителят заяви, че без разрешение от съда той не може да дава никаква информация за влогове и сметки.

— Ще взема такова разрешение, не се бойте — каза Муди мрачно на банковия служител.

После позвъни на Сара.

— Имам един приятел от университета, който в момента работи в Чикаго — рече тя. — Ще го помоля да изиска съдебно разрешение. Ще отнеме около две седмици, но поне правим нещо.

— Само не се въодушевявай прекалено много — предупреди я Муди. — Все пак имам една теория. Карън Грант със сигурност разполага с необходимите пари, за да наеме Дани. Знаем, че истинската Лори харесваше и се доверяваше на професор Грант. Представи си, че тя е споделила с него нещо за това какво я плаши, а той го е обсъдил с жена си.

— Искаш да кажеш, че Карън Грант е вярвала, че между Алън и Лори съществува любовна връзка, и сее опитала да я сплаши?

— Това е единственото свястно обяснение, което ми идва наум. Но може и да бъркам. Едно нещо обаче знам със сигурност, Сара — тази жена е хладнокръвна лицемерка.

На двадесет и четвърти юли в присъствието на Сара Лори се призна за виновна в убийството на професор Алън Грант.

Местата, отредени за пресата, бяха препълнени с репортери от телевизията и радиото, от вестници и списания. Карън Грант, цялата в черно, но със златни бижута, беше седнала зад прокурора. Местата за публиката бяха заети от студентите от Клинтън, както и от много зяпачи. Всички без изключение следяха буквално всяка дума.

Джъстин Донъли, Брендън Муди и Грег Бенет седяха на първата редица зад Лори и Сара. Джъстин усети ужасно чувство на безпомощност, когато служителят извика: „Всички да станат. Съдът“, и съдията излезе от кабинета си. Лори носеше бледосин ленен костюм, който подчертаваше нежната й хубост. Изглеждаше по-скоро на осемнадесет, отколкото на двадесет и две. Отговаряше на съдията с нисък, но уверен глас. От двете Сара изглеждаше по-притеснена, помисли си Джъстин. Тъмночервената й коса грееше над перленосивото сако. То й стоеше доста свободно и той се запита колко ли е отслабнала от началото на този кошмар.

През залата сякаш преминаваха вълни на съжаление и тъга, докато Лори спокойно отговаряше на въпросите на съдията. Да, тя разбираше какво означава признанието й. Да, внимателно бе разгледала доказателствата. Да, тя и нейният адвокат бяха съгласни, че е убила Алън Грант в пристъп на ярост и страст, след като той бе предал писмата й на университетското ръководство. Накрая завърши с думите: