Мери Кларк - Деца из града

А веднъж оттеглеше ли се Ан, Едуин можеше да се настани в кабинета й. Освен това трябваше да изчакат до края на есента, преди да заживеят заедно. По-добре щеше да е на процеса срещу Лори Кениън Карън да даде показания като истински скърбяща вдовица. Но като се пренебрегнеше досадното присъствие на Ан и онзи проклет детектив, който се отбиваше толкова често, Карън беше безкрайно щастлива. Луда беше по Едуин. Парите под попечителство на Алън сега бяха на нейно име. Сто хиляди, та дори и повече годишно през следващите двадесет години, а междувременно капиталът щеше да нараства. В известен смисъл тя дори не съжаляваше, че няма да получи всичките пари накуп сега. Може би след време нямаше да е чак толкова влюбена в Едуин, а ако не друго, неговите вкусове бяха далеч по-разточителни от нейните.

Тя обичаше бижутата. Не можеше да мине покрай бутика „Л. Краун“ във фоайето на хотела, без да погледне през витрината. Но всеки път, щом купеше нещо, което е грабнало окото й, обикновено после се страхуваше, че ще дойде ден, когато Алън ще се събуди от приказния си сън и ще поиска да види банковата сметка. Той вярваше, че тя внася по-голямата част от лихвата на парите му на влог. Сега вече нямаше защо да се бои, застраховката на Алън и отделно парите под попечителство й вършеха добра работа. Когато проклетата къща в Клинтън най-сетне бъдеше продадена, тя щеше да си купи изумрудена огърлица. Проблемът беше, че хората не примираха от желание да купят къща, в която някой е бил убит. Досега тя на два пъти беше сваляла цената.

Тази сутрин се чудеше какво да подари на Едуин за рождения му ден. Е, имаше още две седмици, за да вземе решение.

Вратата се отвори. Карън се насили да се усмихне приветливо, докато Ан Уебстър влизаше. Сега ще трябва да слушам как снощи не е могла да спи, но затова пък, както обикновено, си е дремнала във влака, помисли си Карън.

— Добро утро, Карън. Колко прелестно изглеждаш! Това нова рокля ли е?

— Да. Купих я вчера. — Карън не можа да устои на желанието си да спомене името на моделиера. — На Скааси е.

— Сигурно. — Ан въздъхна и отметна кичур посивяла коса, който се беше измъкнал от кока й. — Ох, как ми тежат годинките тази сутрин. Половината нощ не можах да мигна, а после, както обикновено, съм заспала като труп във влака. Седях до Ед Андерсън, съседът ми. Той винаги ме нарича спящата красавица и се шегува, че някой ден ще се събудя на товарителницата.

Карън се засмя. Боже мой, колко ли още пъти ще трябва да слушам историята за спящата красавица, помисли си. Не, само още три седмици, обеща си тя. В деня, в който подпишем договора, Ан Уебстър ще бъде история. От друга страна… Този път тя се усмихна на Ан наистина топло.

— Та ти си спящата красавица.

И двете се изсмяха.

Брендън Муди беше на своя пост. Той видя как в десет и петнадесет пристигна Кони Сантини, секретарката, и Карън Грант напусна офиса. Имаше нещо в разказа на Ан Уебстър за вечерта, която бе прекарала заедно с Карън на летището в Нюарк, което го безпокоеше. Беше приказвал с Уебстър преди седмица и сега искаше отново да поговори с нея. Влезе в офиса. Докато отваряше вратата, той изписа на лицето си усмивката на случаен посетител.

— Добро утро, мисис Уебстър. Минавах оттук и реших да се отбия. Изглеждате добре. Радвам се да ви видя отново. Страхувах се да не би да сте се оттеглили вече.

— Колко мило, че помните, мистър Муди. Не, реших да изчакам и да приключа с трудовата дейност към средата на август. Честно казано, бизнесът точно сега се съживява и понякога се чудя защо ли трябва да продавам. Но пък сутрин, когато стана и забързам за влака, а мъжът ми остане да си чете вестника и да си пие кафето, тогава си казвам — достатъчно.

— Е, сигурен съм, че вие с Карън Грант прекрасно умеете да обслужвате клиентите си — рече Муди, докато сядаше в едно кресло. — Помните ли, че ми споменахте как в нощта, в която професор Грант почина, вие с Карън сте били на летището в Нюарк? Едва ли всеки туристически агент би отишъл лично да посрещне дори и най-добрия си клиент.

Ан Уебстър изглеждаше доволна от комплимента.

— Дамата, която посрещнахме, е доста възрастна — заобяснява тя. — Обича да пътува и обикновено я придружават приятели или роднини на нейни разноски. Миналата година резервирахме за нея и за още осем души свита билети първа класа за околосветско пътешествие. В нощта, когато я посрещахме, тя бе съкратила едно от пътуванията си и се връщаше сама, тъй като не се чувствала добре. Шофьорът й отсъстваше, така че ние решихме да я вземем от летището. Това поне трябваше да направим, за да се чувства щастлива. Карън караше, а аз седях отзад и си говорех с нея.