Мери Кларк - Деца из града

Дани усети нещо подозрително. Беше срещал Сара Кениън няколко пъти в съда. Катастрофата, при която загинаха родителите й, бе предизвикана от бързо движещ се автобус, чиито спирачки бяха отказали. Напълно възможно бе да е заведен иск срещу автобусната компания, но застрахователните фирми обикновено разполагаха със собствени следователи. Все пак това беше работа, а напоследък заради рецесията бизнесът с разводи бе западнал. Трудно е да откажеш, когато парите не достигат.

Дани пое риска да удвои хонорара, който обикновено взимаше. Отговориха му, че чекът незабавно ще бъде пуснат по пощата. Беше му наредено да изпраща докладите си и следващите сметки до частна пощенска кутия в Ню Йорк.

Широко усмихнат, Дани затвори телефона.

Във вторник вечерта след работа Сара тръгна с колата си към Ню Йорк. Тя пристигна навреме за срещата с д-р Донъли, но когато малко преди шест влезе в приемната му, той тъкмо излизаше.

Обясни й с кратичко извинение, че са го извикали по спешност, и я помоли да почака. Единственото, което Сара успя да забележи, преди той да изчезне, беше високият му ръст, проницателните сини очи и тъмната коса.

Човекът на рецепцията очевидно си беше отишъл. Телефоните мълчаха. След като в продължение на десет минути Сара прелиства няколко пъти едно списание и не можа да прочете нищо от това, което пишеше в него, тя го остави и потъна в мисли.

Беше малко след седем, когато д-р Донъли се върна.

— Много съжалявам — непринудено каза той, докато я въвеждаше в кабинета си.

Сара леко се усмихна, като се опитваше да не обръща внимание на спазмите от глад в стомаха си и започващото главоболие. Беше минало ужасно много време, откакто бе обядвала — ръжено хлебче с шунка и кафе.

Докторът й посочи стола пред бюрото. Тя седна, като ясно усещаше, че той я изучава, и затова веднага премина на въпроса.

— Д-р Донъли, изпратих секретарката си до библиотеката и тя ми донесе материали, свързани със заболяването „множествена личност“. Преди знаех съвсем малко за това, но нещата, които прочетох днес, ме плашат.

Той чакаше.

— Ако това, което съм разбрала, е вярно, най-честата причина е някаква травма в детството, особено сексуален тормоз за продължителен период от време. Така ли е?

— Да.

— Лори, разбира се, преживя ужаса да бъде отвлечена и държана далеч от къщи в продължение на две години, когато беше съвсем малко дете. Докторите, които я прегледаха, след като бе намерена, установиха, че е била изнасилвана.

— Имате ли нещо против да ви наричам Сара?

— Не, разбира се.

— Добре тогава, Сара. Ако Лори страда от множествена личност, заболяването вероятно е започнало още по времето на нейното отвличане. Като се има предвид, че тя е насилвана, можем да си представим, че е била толкова уплашена, толкова ужасена, колкото едно такова малко същество като нея едва ли може да понесе. В този смисъл това е било нейното спасение. Лори, детето, което сте познавали, се е отдръпнало от болката и страха и на помощ са му се притекли неговите превъплъщения. Споменът за тези години е заключен именно в тях. Изглежда, тази множественост не се е проявявала досега. От това, което знам, след като се е прибрала вкъщи, Лори постепенно е станала същата като преди, с изключение на онзи кошмар. Сега, със смъртта на родителите ви, тя е преживяла нова ужасна травма и д-р Карпентър е наблюдавал ясно различими промени в поведението й по време на последните си срещи с нея. Причината, поради която той дойде толкова бързо при мен, е, че се страхува тя да не посегне на себе си.

— Не ми е казал такова нещо. — Сара почувства как устата й пресъхва. — Лори, разбира се, е депресирана, но… О, боже, вие сигурно не мислите, че това е възможно? — Тя прехапа устни, за да спрат да треперят.

— Сара, можете ли да убедите Лори да се срещне с мен?

Тя поклати глава.

— Едва я накарах да се види с д-р Карпентър. Родителите ми бяха чудесни хора, но мисълта за някаква психиатрична помощ им бе чужда. Майка обичаше да цитира един от нейните преподаватели в колежа. Според него имало три вида хора: такива, които се подлагат на терапия, когато са изпаднали в състояние на стрес, такива, които споделят проблемите си със свой приятел или с таксиметровия шофьор, или с бармана, и такива, които пазят проблемите за себе си. Този учител твърдял, че и в трите случая човек се възстановява еднакво. Лори израсна, като слушаше това.

Джъстин Донъли се усмихна.

— Мисля, че всъщност доста хора споделят това мнение.