Майкъл Крайтън - Състояние на страх

В края на краищата Калифорния беше рай за природозащитното движение. Именно Калифорния беше първият щат, приел закони срещу тютюнопушенето, почти десет години преди Ню Йорк или някой друг от източните щати. Дори когато Федералният съд беше отменил ограниченията на Агенцията за защита на околната среда от 1998-а за пасивното пушене с аргумента, че АЗОС не се е съобразила със собствените си изисквания за неоспорими доказателства и е забранила вещество, чието вредно въздействие така и не е било доказано по никакъв начин — съдията беше от тютюнев щат естествено, — дори и тогава Калифорния не беше отстъпила. Законите срещу тютюнопушенето останаха. Всъщност Санта Моника беше на път да забрани изцяло пушенето навън, дори на плажа! Ето, на това му се казва прогрес!

Тук беше лесно.

Но по отношение на големите дарения… нещата стояха другояче. В развлекателната индустрия имаше богати хора, на които можеше да се разчита, но истинските пари в Калифорния — инвестиционните банкови компании, големите борсови играчи, висшите корпоративни кадри, хората с доходи от петстотин милиона до няколко милиарда, сериозните пари — тези хора не бяха толкова лесни. Тези хора живееха в една различна Калифорния. Тези хора членуваха в голф клубове, където не се допускаха актьори. Големите пари бяха в ръцете на големите предприемачи в сферата на високите технологии, а те бяха много умни и много трудни. Много от тях бяха на „ти“ с науката. Господи, много от тях бяха учени .

И точно по тази причина представляваха огромно предизвикателство за Дрейк и той трябваше да се пребори с него, ако искаше да върже бюджета си за годината. Тъкмо си мислеше, че е време за едно уиски, когато на екрана се отвори нов прозорец и курсорът примигна:

SCORPIO_L: Можеш ли да говориш?

„Говорим за вълка, а той…“ — помисли си Дрейк. И написа:

„Да, мога“.

Дрейк се размърда на стола си и нагласи светлината над бюрото така, че да осветява лицето му. Погледна към камерата, монтирана над екрана.

Прозорецът се отвори. Появи се Тед Брадли — седеше зад бюрото си в къщата си в долината Сан Фернандо.

— Е?

— Ти се оказа прав — каза Брадли. — Евънс е преминал към тъмната страна.

— И?

— Беше с онова момиче, Дженифър, която работи по подготовката на делото…

— Дженифър Хейнс?

— Да. Нафукана кучка, между другото.

Дрейк не каза нищо. Заслушал се беше в гласа на Тед — той явно отново обръщаше чашките.

— Тед, говорили сме за това. Не на всички им харесват свалките ти.

— Напротив, харесват им. На повечето поне.

— Тед, не такова впечатление искаме да правим.

— Ама тя ме обиди!

— Добре. Значи и Дженифър Хейнс е била там…

— Тя е подлога на петролната индустрия. Няма начин да не е.

— И кой друг беше там?

— Сара Джоунс.

— Аха. Отишла е да види тялото?

— Не знам защо беше там. Беше с някакъв тип, Кенър, истински задник. Поредният всезнайко.

— Опиши ми го.

— Четиридесетинагодишен, мургав, прилича на гангстер. Военен, ако питаш мен.

— Аха. Някой друг?

— Не.

— Чужденец някой? Нямаше други хора, така ли?

— Не, само тези, за които ти казах.

— Според теб Питър Евънс и Кенър познават ли се от по-рано?

— Ми да. Доста добре при това.

— Значи си останал с впечатлението, че работят заедно, така ли?

— Да, много са гъсти.

— Добре, Тед — каза Дрейк. — Инстинктите ти са страхотни. — Изчака го да се поперчи пред камерата. — Мисля, че може да си надушил нещо. Евънс може да се окаже проблем.

— И още как.

— А беше един от доверените ни адвокати. Завчера беше по работа в офиса ми, за Бога. Ако се е обърнал срещу нас, може да ни навреди.

— Шибана фурнаджийска лопата — каза Тед.

— Искам да не се отделяш от него през следващите десетина дни.

— С удоволствие.

— Гледай да се залепиш за него. Все едно сте първи дружки. Сещаш се.

— Разбрано, Ник. Ще му се лепна като гербова марка.

— Сигурен съм, че тази сутрин ще се появи на откриването на конференцията — каза Дрейк. И си помисли: „А от друга страна, може и да не успее“.

— Трябва да отбележа, че изборът е бил отличен — каза Кенър. — Hapalochleana fasciata, най-смъртоносният от трите вида октоподи със сини пръстени. Наречени са така, защото при опасност променят цвета си и по кожата им се появяват яркосини пръстени. Обитава цялото крайбрежие на Австралия. Много е малък, трудно се забелязва и ухапванията му често са смъртоносни. Няма противоотрова. А лекарите в една лосанжелиска болница едва ли биха разпознали веднага ухапването им. Отличен избор, наистина 32 32 Виж С. К. Садърланд и колектив, „Токсини и начин на отравяне на октоподите с обикновени и сини пръстени“, Медицински журнал на Австралия 1 (1969): 893–98. Също Х. Флекър и колектив, „Фатални ухапвания от октоподи“, Медицински журнал на Австралия 2 (1955): 329–31. — Б.а. .