Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— В момента е модерно да изглеждаш корав пич.

На подиума Николас Дрейк почука с пръст по микрофона.

— Добро утро на всички. Започваме след десет минути. — После отстъпи встрани и се заприказва задушевно с Хенли.

— Чака телевизионните камери — каза Дженифър. — Имали някакъв проблем с електрическото захранване. Затова се бавят.

— Значи чакат телевизията? Е, можеше да се очаква.

Откъм входа на залата се чуха викове и настъпи раздвижване. Евънс погледна над главите на хората и видя възрастен мъж с карирано сако и вратовръзка да се кара с двама охранители.

— Но аз съм поканен! — викаше той. — Имам право да вляза.

— Съжалявам, господине — каза единият от охранителите, — но името ви не е в списъка.

— Нали ви казвам, че съм поканен!

— О, Божичко — промърмори Дженифър и поклати глава.

— Кой е този?

— Професор Норман Хофман. Чувал ли си за него?

— Не, защо?

— Екологията на мисълта не ти говори нищо, така ли? Той е известен социолог, или трябва да кажа печално известен. Изключително критичен към природозащитната кауза. Леко побъркан. И него го интервюирахме за делото, също като теб. Оказа се грешка. Изобщо не млъква. Говори скорострелно, непрекъснато се отклонява — във всякакви посоки — и няма начин да го върнеш на темата. Като повреден телевизор, който автоматично сменя каналите през секунда и за който нямаш дистанционно.

— Нищо чудно, че не го искат.

— О, да, той ще създаде проблеми. Вече ги създава.

На входа възрастният мъж се дърпаше с охранителите.

— Пуснете ме! Как смеете! Поканен съм! От самия Джордж Мортън. Двамата сме близки приятели. Джордж Мортън ме покани лично!

Споменаването на Джордж Мортън изстреля Евънс към вратата.

Чу зад гърба си гласа на Дженифър:

— Ще съжаляваш, много ще съжаляваш…

Той сви рамене.

— Извинете ме — обърна се Евънс към охраната. — Аз съм адвокатът на господин Мортън. Какъв е проблемът?

Старецът се дърпаше в ръцете на охранителите.

— Аз пък съм професор Норман Хофман и Джордж Мортън ме покани! — Отблизо Евънс видя, че професорът е зле обръснат, рошав, с измачкани дрехи. — Защо иначе бих дошъл на тази отвратителна сбирка? Само по една причина — защото Джордж ме помоли. Искаше да му кажа какво ми е впечатлението . Макар че това можех да му го кажа още миналия месец — няма да има изненади тук, гарантирам ви. От началото до края ще търпим скучната церемония на евтино погребение.

Евънс си помисли, че Дженифър с право го бе предупредила за този тип, и каза учтиво:

— Имате ли покана, господине?

— Не, нямам покана. Не ми трябва покана. Не ме ли чухте, младежо? Аз съм професор Норман Хофман и съм приятел на Джордж Мортън. Пък и поканата ми я взеха.

— Кой ви я взе?

— Единият от тия двамата.

Евънс се обърна към охранителите.

— Взимали ли сте му поканата?

— Той нямаше покана.

— У вас ли е отрязъка от поканата? — обърна се Евънс към Хофман.

— Не, по дяволите, не е у мен. Не ми трябва никакъв отрязък. Не ми трябват тези глупости.

— Съжалявам, професоре, но…

— Успях обаче да устискам това . — И подаде на Евънс скъсано ъгълче от покана. От истинска покана.

— Къде е останалото?

— Нали ви казах, взеха го.

Един застанал малко встрани охранител даде знак на Евънс да се приближи и му показа остатъка от поканата.

— Съжалявам, господине, но господин Дрейк даде изрични указания този господин да не бъде допускан.

— Но той има покана — каза Евънс.

— Може би ще е по-добре да се обърнете към господин Дрейк.

Междувременно един от телевизионните екипи се беше приближил заради виковете и суматохата. Хофман моментално се възползва от възможността и пак се задърпа и извика на Евънс:

— Не си правете труда с Дрейк! Дрейк не би допуснал истината в тази зала! — Обърна се към камерата. — Николас Дрейк е един лишен от морал измамник, а тази конференция е перверзна подигравка с бедните хора по света! Спомнете си за умиращите деца в Африка и Азия! Които издъхват заради конференции като тази! Измамници! Безсрамни демагози! — Дърпаше се трескаво. Очите му се въртяха безумно. От устата му хвърчеше слюнка. Определено изглеждаше луд и камерите се изключиха. Телевизионните екипи му обърнаха гръб. Хофман пък моментално спря да се дърпа. — Няма значение, казах каквото имах да казвам. Както винаги, никой не го интересува. — Обърна се към охраната. — Пуснете ме. Видях достатъчно от тази измама. И минута повече не мога да понеса. Пуснете ме!