Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Трафикът беше натоварен, което беше добре, защото така бяхме просто едни от многото. Самата магистрала обаче бе хипнотично отегчителна. Единственото разнообразие беше периодичната промяна на броя на платната: първо две, после три, след това пак две. Поне вече не валеше.

След сто и петдесетина километра ми се додряма и очите ми започнаха да парят. Спрях за бензин на границата между Вирджиния и Северна Каролина и продължих на юг. Кели спеше отзад.

Към един след полунощ бяхме изминали около двеста и седемдесет километра, но тук поне скоростта беше ограничена не до деветдесет, а до сто и десет километра в час. Постоянно мярках големи табла с образ на мексиканец, рекламиращи някакво място, наречено „На юг от границата“. Това щеше да е следващата ни спирка — след около триста и двайсет километра.

Пресякохме границата на Южна Каролина към пет сутринта. „На юг от границата“ се намираше само два–три километра нататък по пътя и се оказа комбинация от магазини и лунапарк. Навярно беше страхотен хит за семействата, пътуващи за бреговете на Северна и Южна Каролина. Върху огромен участък бяха разпръснати магазини за плажни принадлежности, бакалии, дрогерии, дори бар с дансинг. Съдейки по броя на паркираните отпред автомобили, като че ли все още бе отворено.

Спрях на бензиностанцията. Бе съвсем малко по-топло, отколкото във Вашингтон, но чух песента на щурци. Определено бяхме на юг. Все още стоях пред колонката и гледах въртящите се цифри, когато се появи чисто нов чероки. Когато вратите се отвориха, отвътре изригна рап. В колата седяха четири бели хлапета на гимназиална възраст: две момчета и две момичета.

Кели вече се беше събудила от силната бяла светлина и от музиката. Посочих с ръка през прозореца, за да я попитам дали иска нещо за пиене. Тя кимна, като търкаше очи.

Влязох вътре, взех напитки и сандвичи и отидох на касата да платя. Касиерът, чернокож шейсетинагодишен тип, започна да смята покупките ми.

Появиха се момичетата, следвани от едно от момчетата. И двете бяха изрусени, с коса до раменете. Момчето бе мършаво, пъпчиво, с козя брада.

Касиерът ми намигна и тихо отбеляза:

— Любовта е сляпа. — Усмихнах му се.

Момичетата разговаряха помежду си, вдигайки повече шум, отколкото аудио уредбата им. Дали не си бяха спукали тъпанчетата? Погледнах навън към другото момче, което зареждаше резервоара на черокито. Всички носеха широки тениски и шорти. Изглеждаха така, сякаш са ходили на плаж. Явно имаха пари — парите на татенцето.

Застанаха зад мен. Щеше да плаща едно от момичетата.

— Това беше най-ужасно студеният ден — извика то. От разговора им стана ясно, че родителите им били „абсолютни задници“ и никога не им давали достатъчно пари, въпреки че били фрашкани и спокойно можели да си го позволят.

Чернокожият тип ми върна рестото и се наведе към мен.

— Навярно биха могли да решат проблема си, като се хванат на работа! — намигна ми той.

Усмихнах му се отново и започнах да събирам покупките си от щанда. Момичето застана до мен, за да плати и отвори чантичката си. Приятелката й, застанала зад мен с момчето, изглежда побесня от забележката на касиера и от моето мълчаливо съгласие с него.

— Само му вижте лицето — с висок театрален шепот каза тя на другите. — Какво ви е ухапало, господине? — Момчето избухна в смях.

Както изглеждаше, татенцето бе много щедър, независимо от думите й. Видях тлъста пачка и достатъчно кредитни карти, за да играят с тях вист. Останалите от групата държаха бирените кутии, които бяха взели от фризера, и се кикотеха. Излязох навън.

Колите ни бяха паркирани една срещу друга. На предната седалка на черокито седеше четвъртият тип, който очевидно вече беше заредил резервоара и сега барабанеше във въздуха в синхрон с гадостта, кънтяща от уредбата.

Кели лежеше на задната седалка. Приближих се до прозореца й, като се криех точно под него, и почуках. Тя се сепна, седна и аз й подадох кутията кола.

Другите трима излизаха от магазина. Докато влизаха в колата си, чух едно от момичетата да изписква:

— Шибан задник!

— Черният или белият задник? — попита приятелят й и те затвориха вратите, като се заливаха в смях.

Влязох в доджа и подкарах към компресора. Сега тримата разказваха историята на шофьора.

Докато излизаше от бензиностанцията, черокито ме освети с фаровете си. Аз си бъбрех с Кели и помпах гумите. Четиримата забавиха и погледнаха към нас. Навярно една от младите кучки беше казала нещо смешно за вида ми, защото всички се изсмяха и шофьорът ми показа среден пръст, за да покаже какъв тежкар е. После отлетяха в нощта.