Клайв Къслър - Кралството

Пет дни след полета с балон Сам и Реми пътуваха към дома със самолет.

Сега Селма им предаде съкратената версия на текста по бамбуковата пръчка:

— Първо, Джак потвърди подозренията ви, госпожо Фарго. Символите са идентични с тези по капака на сандъка. И той като вас беше изненадан. Когато сте готови да говорите с него, обадете му се. Колкото до останалите надписи, бяхте права — на италиански са. Според автора, мъж на име… Франческо Лана де Терци…

— Това име ми е познато — каза Сам.

Веднага щом се прибраха, той се беше заровил в историята на дирижаблите.

— Откъде? — попита Реми.

— Де Терци е смятан от повечето специалисти за бащата на аеронавтиката. Бил е йезуит и преподавател по физика и математика в Бреша. През 1670 г. публикувал книга със заглавието „Продомо“. За времето си книгата била направо революционна — първият сериозен математически анализ на летенето.

Тази книга поставила основата на всички следващи опити за полети, включително и този на братята Монголфие, които през 1783 г. правят първите си успешни летателни опити с балон.

— Аха… които и да са те — отвърна Реми.

— Първият успешен полет с балон са го направили те — обясни й Сам. — Де Терци е бил гениален. Дал е тласък за изобретения като шевната машина, устройство за четене за слепи, нещо като примитивна форма на Брайлово писмо…

— Но не и летящ съд.

— Концепцията му е била за нещо, наречено „вакуумен кораб“ — на практика същото като дирижабъла, който открихме, само че вместо копринени, балоните трябвало да са от мед, изпразнени от въздух. В средата на седемнайсети век изобретателят Робърт Бойл създал „пневматична машина“, която била в състояние да изсмуче въздуха от даден съд. С нейна помощ той доказал, че въздухът има маса. Де Терци развил теорията, че след вакуумирането корабът ще е по-лек от въздуха и ще се издигне. Няма да ви отегчавам с физика, но пред концепцията има твърде много пречки, за да е практична.

— Значи вакуумният кораб никога не е бил построен — каза Селма.

— Не и доколкото ни е известно. В края на деветнайсети век мъж на име Артур дьо Босет опитал да събере пари за нещо, което наричал „въздушен кораб с вакуумни тръби“, но не успял. Колкото до Де Терци, според историческите източници продължил да работи върху теорията си до смъртта си през 1686 г.

— Къде е починал?

Сам се усмихна.

— В Бреша.

— След като първо скитал из Хималаите — добави Реми. — Продължавай, Селма.

— Според надписа Де Терци и китайският екипаж — не пише колко на брой, катастрофирали по време на пробен полет на един въздушен кораб, който италианецът построил за император Кангкси. Императорът кръстил въздушния кораб „Великия дракон“. Само Де Терци и още двама оцелели. Италианецът не бил ранен.

— Двете мумии — каза Реми.

— Император Кангкси управлявал от 1661 г. до 1722 г. — допълни Селма.

— Времето се връзва — отбеляза Сам.

— Ето и интересната част: Де Терци твърди, че докато търсел храна, открил — Селма зачете: — „тайнствена съдина, каквато не съм виждал, със символи, подобни, но и различни от тези, които моят благодетел използва…“.

Сам и Реми се спогледаха.

Селма продължи:

— В последната част Де Терци пише, че решил да изостави хората от екипажа си и да поеме на север към мястото, откъдето излетели. Той нарича това място гомпа Шекар.

Сам попита:

— Провери ли…

— Проверих. От тази гомпа са останали само развалини, но се е намирала в Тибет на шейсет километра североизточно от мястото, където сте открили кораба.

— Продължавай.

— Ако Де Терци успеел да се върне в гомпа Шекар, щял сам да разкаже за пътешествието си. Ако ли не, ако някой някога намерел тялото му, надписът върху бамбуковата пръчка щял да бъде неговият завет.

— А тайнствената съдина? — попита Сам.

— Оставих най-доброто за накрая — отговори Селма. — Де Терци твърди, че щял да я вземе със себе си и, цитирам: „да откупя свободата на брат си Джузепе, когото Кангкси държи в плен, за да е сигурен, че ще се върна с «Великия дракон».“

— Взел го е със себе си — промълви Сам. — Отнесъл е Теуранг в Тибет.

Реми каза:

— Толкова въпроси имам, че не знам откъде да започна. Първо, какво знаем за живота на Де Терци?

— Почти нищо. Аз поне не открих — рече Селма. — Според всички източници Де Терци е прекарал живота си в Италия. Там е умрял и там е бил погребан. Както и Сам каза, прекарал е последните си години в работа по вакуумния кораб.

— Не може и двете версии да са верни — намеси се Сам. — Или не е напускал Бреша и надписът върху бамбука е измама, или е прекарал известно време в Китай в двора на император Кангкси.