Дийн Кунц - Ускорение

— Не е кой знае каква новост — засмя се Джазмин. — Колко човешки прасета съм видяла през годините.

— За какво им е да правят човешки прасета? — зачуди се Арвин.

— Просто защото там, където са — отвърна „Ти“.

— Къде?

— Като планините, които са си там, където са — поясни „Ти“. — И затова някои хора трябва да се качат на тях. А пък други трябва да направят човешки прасета просто защото вероятно могат.

— Каква работа ще вършат? — попита Златният зъб.

— Не мисля, че ще ги карат да работят — рече Кърли.

— Все нещо ще искат да правят — настоя Златният зъб.

— Едно е сигурно — заяви Джазмин, — активистите ще побеснеят.

— Кои активисти? — попита Арвин.

— Всякакви — отвърна Джазмин. — Завъдят ли се прасета с човешки мозъци, край на яденето на шунка и бекон.

— Не виждам защо — обади се Кърли. — Шунката и беконът пак ще си идват от прасетата, които не са очовечени.

— Ще бъде политически некоректно — предсказа Джазмин. — Как ще оправдаеш яденето на шунка и бекон, когато децата ти ходят на училище с умни прасета и ги канят на гости?

— Това никога няма да стане — отсече „Ти“.

— Няма — подкрепи го Арвин.

— Ще стане това — продължи Джазмин, — че тези идиоти, дето си играят с човешките гени, ще направят някоя глупост и ще ни изтрепят.

Нито един от четиримата шофьори не възрази. Не възрази и Били.

Златният зъб обаче смяташе, че учените са измислили някакво предназначение на човешките прасета.

— Няма да хвърлят милиони долари само за удоволствие, не са такива хора.

— Точно такива са — възрази Джазмин. — За тях парите не значат нищо, нали не са техни.

— На данъкоплатците като теб и мен са — рече Кърли.

Били се включи с една-две реплики, но предпочиташе да слуша. Беше свикнал с ритъма на тези разговори и по някакъв особен начин те го сгряваха.

Кафето беше гъсто. Паят имаше чуден лимонов вкус и бе покрит с белтъчен крем. Не можеше да се начуди на спокойствието, което го бе обзело. Седеше си и си слушаше.

— Ако ще говорим за прахосване на пари — поде Златният зъб, — погледнете оная грозотия, дето я строят край пътя.

— Коя — оная срещу бара ли, дето ще я изгорят веднага щом я привършат? — попита Арвин.

— Това е произведение на изкуството — напомни им иронично Джазмин.

— Що за изкуство е това? — възпротиви се „Ти“. — Изкуството не трябва ли да бъде вечно?

— Артистът ще направи милиони от продажбата на рисунките на онова нещо — успокои го Кърли. — Може да ги сложи на безброй стоки.

— Може ли някой сам да се нарече артист? — попита Златният зъб. — Не трябва ли да издържи някакъв изпит?

— Той се представя за специален тип артист — каза Кърли.

— Специален като задника ми — присмя се Арвин.

— Скъпи — обърна се Джазмин към него, — не искам да те обидя, но твоят дебел задник хич не ми се вижда специален.

— Той се представя за творец на представлението, на пърформанса.

— Какво значи това?

— Ами аз го разбирам като изкуство, което не трае — каза Кърли. — Създават го, за да се постигне нещо, и като го постигне, край.

— С какво ще пълнят музеите след сто години? — замисли се „Ти“. — С празно място?

— Няма да има музеи — успокои го Джазмин. — Музеите са за хора, а хора няма да има. Само очовечени прасета.

Били беше като вкаменен. Държеше чашата с кафето до устните си, устата му бе отворена, но не можеше да пие.

— Скъпи, не ти ли харесва кафето? — разтревожи се Джазмин.

— Напротив, много е хубаво. Искам още едно. Сервирате ли го в големи чаши?

— Предлагаме тройно кафе в голяма пластмасова чаша. Наричаме го „Яката глътка“.

— Дай ми една — поръча Били.

В заведението имаше ниша, в която бяха наредени шест компютъра, свързани с интернет. Пред един от компютрите седеше шофьор, който работеше с клавиатурата и мишката и гледаше съсредоточено в екрана. Може би проверяваше графика за доставки на компанията си или играеше компютърни игри, или разглеждаше порнографска страница.

Мониторът беше завинтен към масата, на която имаше място за храна. Били не знаеше адреса на страницата на Валис, затова започна да преглежда страници, посветени на изкуството на живото действие, на пърформанса. От линк на линк стигна до www.valisvalisvalis.com. Страницата беше с богато и привлекателно съдържание. Били изгледа един шарен клип за австралийския мост, към който Валис беше привързал двайсет хиляди червени балона, и видя как те се спукаха едновременно.