Дийн Кунц - Ускорение

— Нищо не разбирам — каза разтреперано Зилис.

— Не разбираш ли?

— Ти си Били Уайлс, за бога.

Били се върна при леглото и затърси под дюшека. Добре че беше с ръкавици, иначе щеше да го е гнус да го направи.

— Ти си Били Уайлс — повтори Зилис.

— Какво искаш да кажеш? Че не си очаквал, че мога да се защитя?

— Нищо не съм ти направил, Били. Нищо.

Били мина от другата страна на леглото.

— Както виждаш, знам как да се защитя, даже да не съм мерило за човек, който има хъс за живота.

Като позна собствените си думи, Зилис се заоправдава:

— Нищо лошо нямах предвид. Ти като обида ли го прие? Не съм искал да те обидя.

Били продължи да търси под дюшека. Нищо.

— Аз само глупости приказвам, Били, нали ме знаеш. Майтапя се. Голям задник съм, да ме вземат дяволите. Били, знаеш, че съм задник. Вечно дрънкам и половината време не се чувам какво говоря.

Били се върна при стола и седна отново.

— Виждаш ли ме по-добре, Стийви?

— Не. Трябват ми салфетки.

— Използвай чаршафа на леглото.

Със свободната си ръка Зилис измъкна тънкото одеяло изпод дюшека откъм долния край на леглото. С ъгъла на чаршафа той попи влагата от лицето си и си издуха носа.

— Имаш ли брадва? — попита Били.

— О, боже!

— Имаш ли брадва, Стийви?

— Не.

— Не лъжи, Стийви.

— Били, недей така.

— Имаш ли брадва?

— Недей така.

— Имаш ли брадва, Стийви?

— Да — призна Зилис и изхълца от ужас.

— Или си страхотен актьор, или наистина си жалък тъпак — рече Били, който бе започнал да се тревожи, че може да е вярно второто.

— Когато сечеш манекените в задния двор, представяш ли си, че са истински жени? — попита Били.

— Не, манекени са.

— Защо обичаш да сечеш дини — защото вътрешността им е червена ли? Обичаш ли да гледаш как червеното месо се разхвърчава, а Стийви?

Зилис го изгледа учудено.

— Значи, тя ти е казала? Какво ти каза тя?

— Коя „тя“, Стийви?

— Старата кучка от съседната къща. Силия Рейнолдс.

— Нямаш право да наричаш никого „стара кучка“. Никакво право.

Зилис се опомни и закима усърдно.

— Прав си. Извинявам се. Знам, че е просто самотна. Само че е голяма клюкарка, Били. Навсякъде си пъха носа. Вечно стои на прозореца и гледа през щорите. Човек не може да излезе на двора си и тя да не го види.

— А ти имаш много занимания, които не искаш хората да видят, нали, Стийви?

— Не, не правя нищо особено. Просто искам да ме оставят на мира. Затова няколко пъти й направих малко шоу с брадвата. Престорих се на полудял. Само за да я постресна.

— Да я постреснеш?

— Да я накарам да не се бърка, където не й е работа. Направих го само три пъти и третия път й дадох да разбере, че го правя нарочно, дадох й да разбере, че знам, че гледа.

— Как й даде да разбере?

— Не се гордея с това.

— Сигурен съм, че има много неща, с които не се гордееш, Стийви.

— Показах й среден пръст — призна Зилис. — Третия път насякох един манекен и една диня, без да си представям, че са нещо друго, отидох до оградата и й показах среден пръст.

— Веднъж си насякъл стол.

— Да, и какво от това?

— Столът, на който седя, е единственият ти стол.

— Имах два. Трябваше ми само един. Беше просто стол.

— Обичаш да гледаш насилие над жени — заяви Били.

— Не.

— Да не би случайно да си открил порното под леглото тази вечер? Да не би някое джудже да го е сложило там? Да извикам ли службата за изтребване на джуджета?

— Те не са истински жени.

— Не са манекени.

— Искам да кажа, че не ги мъчат наистина. Те се преструват.

— Но на теб ти харесва да гледаш.

Зилис не каза нищо и наведе глава.

В някои отношения се оказа по-лесно, отколкото Били беше очаквал. Беше го страх, че така ще се разстрои, докато задава неприятни въпроси и слуша уплашените оправдания на друго човешко същество, че няма да може да проведе успешно разпита. Вместо това го бе обзело чувство за надмощие, което го изпълваше със самоувереност. И задоволство. Лекотата, с която това му се удаде, го учудваше. И го плашеше.

— Много гадни филми, Стийви. Много извратени.

— Да — промълви Зилис. — Така е, знам.

— Снимал ли си себе си как мъчиш жени?

— Не, господи, не.

— Защо шепнеш, Стийви?

Той вдигна глава, но не погледна Били в очите.

— Никога не съм измъчвал така жени.

— Никога? Никога не си измъчвал така жени?

— Не. Заклевам се.

— Как си ги измъчвал тогава, Стийви?

— Изобщо не съм ги измъчвал. Не бих направил такова нещо.