Дийн Кунц - Ускорение

Съдейки по регистъра и тембъра, не по думите, Били реши, че единият глас е женски, а другият — мъжки.

Той стисна флакона със сълзотворен газ, избута предпазителя и сложи палец върху бутона за пръскане. Инстинктът му подсказа да използва сълзотворния газ, а не пистолета. Не на всеки инстинкт може да се разчита повече, отколкото на разума. Ако първо застреляше Зилис, после нямаше какво да прави. Трябваше най-напред да го омаломощи, а не да го ранява.

Вървейки по коридора, той мина покрай мнимата кланица, където манекените лежаха безкръвно осакатени. Сега, когато чуваше гласовете по-добре, ставаше ясно, че са на актьори от лошо представление. Някак изтънели, те явно идваха от говорителите на евтин телевизор. Изведнъж жената изплака от болка, но така, сякаш болката й доставяше удоволствие.

Били почти бе стигнал до края на коридора, когато Стийв Зилис излезе от банята вляво.

Бос, с голи гърди, само по долнището на пижамата си, той си миеше зъбите и бързаше да види какво става във филма. Очите му се разшириха, когато забеляза Били. С четката в устата той изфъфли:

— Какво, мам…

Били го напръска със сълзотворния газ.

Полицейският сълзотворен газ е много ефикасен от разстояние до 6 метра, в идеалния случай — 5. Стийв Зилис се намираше едва на 2 метра от Били.

Когато сълзотворният газ попадне в устата или носа, той отчасти намалява възможността за атака. Ако човек иска да извади напълно противника си от строя, трябва да го напръска обилно в очите.

Струята опръска и двете очи на Зилис от упор и навлезе обилно в ноздрите. Той изпусна четката, покри очи с ръце, но твърде късно. Извърна се слепешката встрани, при което се блъсна в стената на коридора. С отчаяно хриптене се преви на две и взе да плюе разпенената паста за зъби, подобно на куче, болно от бяс.

Очите му горяха в адски огън, зениците му бяха така разширени, че виждаше само размазана светлина. Не можеше да различи дори силуета на нападателя си, нито сянката му. Гърлото му също гореше от химикала, който беше навлязъл през носа, и дробовете му се опитваха да спрат всяка замърсена глътка въздух, която поемеше.

Били се наведе, хвана края на левия крачол на пижамата му и го дръпна, за да го извади от равновесие. Зилис размаха ръце, търсейки стена, рамка на врата и нещо друго, за което да се хване, но не намери нищо и се изтърси на пода така силно, че се разтресе. Докато, хриптейки, се бореше да си поеме въздух, той се давеше и хленчеше за очите си, за болката, за жилещата светлина.

Били извади 9-милиметровия пистолет и го цапна с дулото отстрани по главата така, че да го заболи.

Зилис изрева и Били го предупреди:

— Не викай, или ще те ударя още по-силно.

Зилис изруга и Били го цапна с пистолета още веднъж, не толкова силно, колкото му беше обещал, но все пак достатъчно.

— Слушай сега — заговори Били. — Няма да виждаш добре през следващите двайсет-трийсет минути…

Зилис, който още дишаше учестено, го прекъсна:

— Господи, ослепях!

— Това е само сълзотворен газ.

— Ти луд ли си?

— Сълзотворен газ е. Не оставя трайни последици.

— Сляп съм — настоя Зилис.

— Стой на място.

— Сляп съм.

— Не си. Не мърдай.

— Мамка му…

От темето на Зилис се проточи тънка струя кръв. Били не го беше ударил много силно, но кожата се бе сцепила.

— Не мърдай и слушай какво ти говоря — подкани го Били. — Прави каквото ти казвам и няма страшно.

Били осъзна, че успокоява Зилис, сякаш вече бе ясно, че е невинен. До този момент бе мислил, че дори да се окаже, че Зилис не е психопатът, има начин да свърши работата и да си тръгне без сериозни последствия.

Ала във въображението му срещата не бе изглеждала толкова агресивна. Едно пръсване със сълзотворен газ. Зилис — омаломощен и послушен. Планът изглеждаше много прост. Но ето че те едва бяха започнали и положението вече беше извън контрол.

Били се постара да говори уверено.

— Ако не искаш да пострадаш, лежи кротко, докато не ти кажа какво да правиш.

Гърдите на Зилис изсвириха.

— Чуваш ли ме? — попита Били.

— Чувам те, по дяволите!

— Разбираш ли ме?

— Сляп съм, не съм глух.

Били влезе в банята, спря чешмата и се огледа. Не видя каквото му трябваше, но видя нещо, което не искаше да види — отражението си в огледалото. Очакваше да има безумен и опасен вид и беше точно така. Очакваше да изглежда уплашен и това също беше така. Не беше очаквал обаче да види човек, способен на зло, а видя точно това.