Дийн Кунц - Ускорение

Изборът е твой.

Да, винаги е бил. И винаги ще бъде. Да действа или да не действа. Да чака или да тръгва. Да затвори врата или да я отвори. Да се отдръпне от живота или да участва в него.

Не разполагаше с часове и дни за анализ. Но и да разполагаше, само щеше да се загуби време в главоблъсканици. Той потърси отговор в мъдростта, идваща от суровия опит, но не намери поука, която да използва в случая. Единствената мъдрост е мъдростта на смирението.

В крайна сметка той нямаше на какво друго да базира решението си, освен на чистотата на мотивите си. А цялата истина за мотивите му дори не беше ясна.

Запали мотора и потегли. Не можа да види Луната, тънкия сребърен сърп на новата луна. Сигурно е била откъм гърба му.

В 2:09 сутринта Били паркира на тиха уличка, на две преки от дома на Стийв Зилис. Долните клони на лавровите дървета висяха под уличните лампи, които хвърляха жълта светлина над тротоарите и така сенките на листата приличаха на разсипано съкровище от черни монети.

Той вървеше, без да бърза, като човек, който цял живот страда от, безсъние и редовно се разхожда в тези мъртви часове.

Прозорците на къщите бяха тъмни, осветлението на верандите беше изключено. По улицата нямаше движение. Земята беше вече отдала много от натрупаната през деня горещина. Нощта не беше нито гореща, нито хладна.

Усуканият край на торбата от хляба беше закачен на колана му, а самата торба висеше от лявата му страна. В нея се намираха белезниците, един флакон сълзотворен газ и електрическата палка. От дясната му страна пък бе закачен кобурът „Уилсън Комбат“. Зареденият пистолет бе в него.

Беше извадил тениската от дънките си и донякъде тя прикриваше пистолета. От метър и повече разстояние, през нощта никой не би забелязал издайническите очертания на оръжието.

Когато стигна до къщата на Зилис, той тръгна по алеята в предния двор, после край редицата евкалиптови дървета пред гаража. Предната част на къщата беше тъмна зад спуснатите щори, но от задните прозорци се процеждаше светлина. Спалнята и банята на Зилис.

Били стоеше в задния двор и изучаваше обстановката, като обръщаше внимание на всеки нюанс на нощта. Остави очите си да забравят за уличното осветление и да се адаптират напълно към мрака.

Напъха тениската си отново в дънките, за да може лесно да извади пистолета от кобура. Измъкна от джоба си чифт латексови ръкавици и ги нахлузи на ръцете си.

В квартала цареше тишина. Къщите бяха близо една до друга. Трябваше да внимава да не вдига шум, когато влезе вътре. Съседите щяха да чуят евентуален вик или изстрел, ако не заглушеше шума с възглавница.

Той се качи на верандата, където имаше само един алуминиев стол. Нямаше маса, нямаше скара, нямаше цветя в саксии. През стъклото на вратата се виждаше кухнята, осветена само от два електронни часовника — единия на електрическата фурна, другия на микровълновата.

Били измъкна торбата от колана си и извади флакона със сълзотворен газ. Кърпата вътре заглуши издрънчаването на белезниците. Усука края на торбата и я закачи отново на колана.

При първото си посещение беше откраднал резервен ключ от едно от чекмеджетата в кухнята. Пъхна го внимателно в ключалката и го завъртя бавно, страхувайки се, че евентуалният шум може да се чуе навсякъде из малката къща. Вратата се отвори. Заради ръждата пантите сякаш изшептяха, но не изскърцаха. Били влезе вътре и затвори вратата след себе си. В продължение на около минута остана на място. Очите му бяха привикнали към тъмнината, но му беше нужно да се ориентира. Сърцето му лудо се блъскаше в гърдите му, отчасти може би заради действието на кофеиновите таблетки.

Тръгна през кухнята и гумените му подметки заскърцаха леко по линолеума. Той изтръпна, но продължи нататък. В хола имаше мокет. Той направи две тихи стъпки и отново спря, за да се ориентира. Това, че Зилис ненавиждаше мебелите, го улесняваше. Нямаше много препятствия, които да го дебнат в мрака.

До ушите на Били достигнаха едва доловими гласове. Той се стресна и се заслуша. Не можеше да разбере какво казват. Беше очаквал Зилис да е сам и сега се замисли дали да не си тръгне. Не, трябваше първо да провери какво точно става.

Под мъждива светлина се виждаше коридорът, който водеше от хола към двете спални и банята. Лампата тук беше угасена, но от отворените врати на далечните стаи идваше светлина. Тези стаи бяха една срещу друга. Доколкото Били си спомняше, помещението вляво беше банята, а вдясно беше спалнята на Зилис.