Дийн Кунц - Ускорение

Гласовете са на майка му и баща му. Толкова са шумни, че се чуват от долния етаж.

Митологията е пълна с чародеи: морски нимфи, които пеят и със сладките си гласове примамват мореплавателите към своя остров, за да се разбият в крайбрежните скали; Цирцея, която превръща мъжете в свине; свирачът с вълшебната свирка, който повежда децата към гибел. Те са метафори на нашия зловещ инстинкт към самоунищожение, който ни съпътства още от първата хапка от първата ябълка.

Били става своят собствен свирач, като се оставя неблагозвучните гласове на родителите му да го измъкнат от леглото.

Споровете не са обичайни за този дом, но не са и рядкост. Разногласията са със силен емоционален заряд, но не са шумни и минават бързо. Ако обидата остане, тя се изразява в намусено мълчание, което с течение на времето облаците разсейват, или поне така изглежда. Били не смята брака на родителите си за нещастен. Те се обичат. Той знае, че се обичат.

Бос, с голи гърди, само по долнището на пижамата си, Били слиза сънено по стълбите…

Не се съмнява, че родителите му го обичат, по свой си начин. Баща му изразява строга привързаност. Майка му показва ту доброжелателно пренебрежение, ту буйна любов — искрена, но прекомерна.

Защо родителите му не се разбираха си беше загадка за Били и пререканията им, изглежда, оставаха без последствия. Досега.

Докато стигне до трапезарията, откъдето се виждаше кухненската врата, Били вече е потопен, без да иска — или искаше? — в суровата истина и тайната същност на онези, които смята, че познава най-добре.

Никога не си е представял, че у баща му може да бушува такъв необуздан гняв. Не само дивашкият рев, но и режещият тон и злобният език разкриват отдавна къкреща неприязън, която кипва и се превръща в гъст черен катран, идеално гориво за гнева.

Баща му обвинява майка му, че му изневерява, и то редовно. Нарича я „курва“ и какво ли още не. Гневът му преминава в ярост. Там, в трапезарията, Били е смразен от разкритията, от обвиненията, хвърлени по майка му. Сякаш губи почва под краката си. За него родителите му са едва ли не безполови същества, привлекателни, но неподатливи на такива желания. Отдаваше собственото си зачеване на желанието им да създадат семейство, не на страст.

Но по-шокиращо от обвиненията е признанието на майка му, че те са основателни, както и контраобвиненията й. Те дават на Били да разбере, че баща му е мъж, но и нещо по-малко от мъж. Тонът на майка му е още по-унищожителен, изразява презрение към съпруга й, подиграва му се.

Присмехът й само налива масло в огъня и направо го вбесява. Били чува удара на плът в плът, звукът е като от мощна плесница.

Тя изплаква от болка, но веднага казва:

— Не ме е страх, не можеш да ме уплашиш!

Чува се как разни предмети се разбиват, трещят, рикошират, а после се разнася един по-ужасен и свиреп звук, като от удар с тежък предмет.

Тя изпищява от болка и ужас.

Били неусетно се оказва в кухнята, крещи на баща си да спре, но баща му сякаш не го чува, сякаш дори не осъзнава присъствието му. Баща му е завладян, хипнотизиран, обладан от ужасяващата мощ на оръжието в ръцете си. Гаечен ключ с дълга дръжка.

Простряна на пода, сломената майка на Били се мята като смачкана буболечка, вече не може да пищи и само издава агонизиращи звуци.

На кухненската маса Били вижда и други оръжия. Чук. Месарски нож. Револвер. Баща му явно ги беше наредил, за да сплаши майка му.

Ала тя не се е изплашила, смятала е, че е страхливец, тъп некадърник. Вярно, че е страхливец, щом е ударил беззащитна жена с гаечен ключ, но тя е направила ужасна грешка в преценката си за злото, на което той е способен.

Били грабва револвера, стиска го с две ръце и изкрещява на баща си: „Спри, за бога, спри!“ Баща му не реагира на предупреждението му и тогава Били изстрелва един куршум в тавана.

Неочакваният откат го блъсва в раменете и той залита от изненада.

Баща му се обръща към Били, но не с намерението да го послуша. Гаечният ключ е превъплъщение на мрака, което контролира мъжа в не по-малка степен, отколкото мъжът — оръжието.

— Чие семе си ти? — пита баща му. — Чий син съм хранил през всичките тези години, чие копеле?

Макар това да изглежда невъзможно, ужасът нараства и когато става ясно, че трябва да убие, за да не го убият, Били натиска спусъка веднъж, два пъти, три пъти. При всеки изстрел ръцете му подскачат от отката.

Два от патроните минават покрай баща му, един попада в гърдите. Разтърсен, той полита и пада назад. Куршумът забожда кървава бутониера на гърдите му.