Дийн Кунц: Ускорение

— Какво мислиш за това?

Лани се зае да чете и щом стрелбата затихна, косовете отново накацаха по високите клонове на близките брястове. Не реагира на съдържанието на бележката нито с намръщване, нито с усмивка, противно на очакванията на Били.

— Откъде я взе?

— Беше оставена под чистачката на стъклото на колата.

— Къде беше спрял?

— При бара.

— Имаше ли плик?

— Не.

— Видя ли някой да те наблюдава? Докато я вадеше изпод чистачката и я четеше…

— Нямаше никой.

— Какво мислиш за тази работа?

— Нали аз това те питах — напомни му Били.

— Дебелашка шега.

Втренчен в злокобните редове, Били отбеляза:

— И аз така помислих отначало, но после…

Лани пристъпи встрани и застана редом до новите купи слама, окичени с рисунки на Елмър Фъд и Бъгс Бъни в цял ръст.

— Но после си помисли „Ами ако не е така?“

— Ти не го ли мислиш?

— Разбира се, че го мисля. Всеки полицай си го мисли постоянно, иначе краят му настъпва прекалено рано. Или пък започва да стреля, когато не трябва.

Наскоро Лани беше ранил един войнствено настроен пияница, защото бе решил, че е въоръжен. Оказа се, че не е пистолет, а мобилен телефон.

— Но човек не може вечно да се съмнява — продължи той. — Трябва да се довери на инстинкта си. А той ти казва същото, което и моят. Номер е. Сещаш се кой ти го е погодил…

— Стийв Зилис — потвърди Били.

— Именно.

Лани зае поза за стрелба, като пренесе тежестта на тялото си върху десния крак, подгъна лявото коляно и стисна пистолета с две ръце. Пое дълбоко дъх и изстреля пет куршума в Елмър. Косовете се разхвърчаха към небето подобно на шрапнели.

Били отчете четири смъртоносни удара и една рана и рече:

— Работата е там, че… това не е в стила на Стийв, той не би могъл да го направи.

— Защо не?

— На него му дай да носи малък плондер в джоба си и да имитира пръдня, когато реши, че ще е смешно.

— Е, и?

Били сгъна бележката и я пъхна в джоба на ризата си.

— Номерът изглежда прекалено сложен за Стийв, прекалено… изтънчен.

— Стийв е толкова изтънчен, колкото и дрисъкът — съгласи се Лани.

Той отново зае поза за стрелба и изпразни втората половина на пълнителя по Бъгс, нанасяйки пет смъртоносни удара.

— А ако не е шега?

— Шега е.

— Ами ако не е?

— Откачените убийци си играят на такива игри само на кино. В живота те просто убиват жертвите си. За тях е важно чувството за власт, понякога и насилственият секс. Те не дразнят хората с гатанки.

Поляната бе обсипана с празни гилзи. Под превалящото на запад слънце месингът приличаше на кърваво злато.

Съмненията на Били явно не бяха разсеяни и Лани продължи:

— Да допуснем, че заплахата е сериозна, макар че не е — каква информация ни дава бележката?

— Руси учителки, възрастни жени.

— Някъде в окръг Напа.

— Да.

— Окръгът не е Сан Франциско — отбеляза Лани, — но не е и пустиня. Има много градове с много хора. Отделът на шерифа и всички полицаи в окръга, взети заедно, няма да стигнат, за да проверят навсякъде.

— Не е необходимо да се проверяват всички. Имаме описание на жертвите — прелестна руса учителка.

— Това е субективно. За теб някоя руса учителка може да е прелестна, а за мен да е вещица.

— Не знаех, че имаш такива високи стандарти по отношение на жените.

— Взискателен съм — усмихна се Лани.

— Имаме и възрастна жена, която се занимава с благотворителност.

Лани пъхна трети пълнител в пистолета и заяви:

— Много възрастни жени се занимават с благотворителност. Тяхното поколение е възпитано в любов към ближния.

— Значи няма нищо да направиш?

— Какво искаш да направя?

Били не знаеше какво да предложи и само отбеляза:

— Мисля, че трябва да се направи нещо.

— Работата на полицията е да действа в отговор на престъпленията, а не превантивно.

— Значи, той трябва първо да убие някого.

— Никого няма да убие.

— Казва, че ще убие — настоя Били.

— Това е номер. Стийв Зилис най-сетне е надраснал шегите с пръскалки и пластмасови фъшкии.

— Може би си прав — кимна Били.

— Прав съм, разбира се. — Лани посочи към останалите цветни фигури по купите слама. — Преди здрачът да ми развали мерника, искам да избия героите от „Шрек“.

— Филмите бяха хубави.

— Аз не съм филмов критик — отсече Лани нетърпеливо, — а човек, който иска да се позабавлява и да усъвършенства работните си умения.

— Добре, добре, тръгвам си. Ще се видим в петък за покер.

— Донеси нещо — подкани го Лани.