Дийн Кунц: Ускорение

— Ядяха яребица, по дяволите!

— Полял си им прозорците, защото са ядели яребица?

Нед се запени от гняв.

— Разбира се, че не. Да не съм луд! — Той завъртя очи към Били.

Били вдигна вежди, сякаш искаше да каже „Какво може да се очаква от един турист?“

— Просто се опитвам да обясня колко бяха претенциозни — уточни Нед. — Вечно ядяха яребица, охлюви или салата от цвекло.

— Скапани позьори — каза туристът с такъв лек оттенък на присмех, че Нед Пиърсол не го долови, за разлика от Били.

— Точно така — потвърди Нед. — Хенри Фридъл караше ягуар, а колата на жена му, колкото и невероятно да звучи, беше правена в Швеция.

— Детройт не е достатъчно изискан за тях — заключи туристът.

— Точно така. Трябва да те гони як снобизъм, за да домъкнеш кола чак от Швеция.

— Басирам се, че са били познавачи на вината — подхвърли туристът.

— И питаш! Да не са ти познати?

— Познавам този тип хора. Имаха много книги, нали?

— Уцели — заяви Нед. — Седяха на предната тераса, миришеха си виното и четяха книги.

— Пред очите на всички, представи си. Но щом не си им опикал прозорците, защото са сноби, тогава защо?

— По хиляди причини — увери го Нед. — Случаят с вонящия скункс. С тора за трева. С умрелите петунии.

— И с градинското джудже — добави Били, докато плакнеше чашите.

— Градинското джудже беше последната капка, която преля чашата — потвърди Нед.

— Разбирам, че човек може да бъде докаран до агресивно уриниране при вида на розови пластмасови фламингота — заяви туристът, — пък от джудже…

При спомена за оскърблението Нед се намръщи.

— Ариадна направи лицето на джуджето като моето.

— Коя е тази Ариадна?

— Жената на Хенри Фридъл. Чувал ли си по-претенциозно име?

— Фамилията Фридъл го прави по-земно.

— Тя беше преподавател по изобразително изкуство в същия университет. Направи скулптура на джуджето, после калъп, накрая го изля от бетон и го боядиса.

— За някои е чест да заимстват образа им за статуя.

Бирената пяна по горната устна на Нед му придаваше вид на обзет от бяс.

— Статуята беше на джудже бе, човек! Джудже- пияница . Носът му беше червен като ябълка, държеше в ръце шишета от бира.

— А дюкянът му беше разкопчан — добави Били.

— Много ти благодаря, че ми напомни — измърмори Нед. — На всичкото отгоре от дюкяна му висяха главата и шията на умряла гъска.

— Какво богато въображение — отбеляза туристът.

— Отначало въобще не схванах смисъла…

— Символизъм. Метафора.

— Да, да, накрая загрях. Всеки, който видеше джуджето, се пукаше от смях за моя сметка.

— За това не им трябва да видят джуджето — рече туристът.

Нед изтълкува репликата, както му изнасяше.

— Правилно. Стигаше им само да чуят за него, за да се скъсат от смях. Тогава взех един чук и натроших джуджето на парчета.

— И те те дадоха под съд?

— По-лошо. Сложиха нов. Ариадна очакваше, че ще строша първия, и изля и боядиса още един.

— А аз си мислех, че във винарския край животът тече кротко.

— После ми казаха — продължи Нед, — че ако строша и втория, ще сложат трети, а освен това ще направят още много и ще ги продават за жълти стотинки на всеки, който поиска да си има джудже с образа на Нед Пиърсол.

— Звучи като блъф — каза туристът. — Кой би купил такова нещо?

— Десетки — увери го Били.

— Трудно се живее в тоя град, откакто от Сан Франциско взе да приижда тая сган, дето си пада по пастет и сирене бри — рече нацупено Нед.

— Та понеже не посмя да потрошиш второто джудже, взе, че им опика прозорците.

— Точно така. Но не действах прибързано. Мислих цяла седмица и чак тогава ги полях.

— След което Хенри Фридъл се качи на покрива си с пълен мехур да търси справедливост.

— Да, само че изчака да дойде рожденият ден на майка ми.

— Непростимо — отсъди Били.

— Мафията напада ли невинни членове на семейството? — попита гневно Нед.

Въпросът беше реторичен, но Били отговори, за да изкара бакшиш:

— Не, мафията си има достойнство.

— А в речниците на разните му професори тази дума въобще не съществува — рече Нед. — Мама беше на седемдесет и шест тогава. Можеше да получи разрив на сърцето.

— Значи, докато се опитвал да опикае прозорците ти, Фридъл паднал от покрива върху джуджето с образа на Нед Пиърсол и си счупил врата. Каква ирония! — възкликна туристът.

— Не знам за иронията, но определено беше кеф — поправи го Нед.

— Кажи му какво казала майка ти — подкани го Били.