Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Точно обратното! Вие сте надуто самодоволно магаре! — Очите на Сийлфонт го гледаха с хладна ярост, в гласа му звучеше унищожителен сарказъм. — Кой ви дава правото да произнасяте присъди? Къде бяхте, когато хора като мен се сблъскваха с реалната перспектива да затворят вратите на университета! Стояхте си на топличко, ние ви закриляхме… А призивите ни оставаха без отговор. Никой не се интересуваше от нашите нужди.

— Не сте опитали достатъчно упорито да направите нещо

— Лъжец! Глупак! — Сийлфонт вече крещеше. Приличаше на луд човек. Или може би на изтерзан? — Какво ни беше останало? Дарения? Съкращения? Има други, по-жизнеспособни стимули за събиране на данъци! Фондации? Дребнави тирани с кокоши мозъци… Правителството? Слепци! Мръсници, които се продават! Ние нямахме пари, за да купим гласове! За нас системата се беше сринала! Ние загивахме… И никой не го знаеше по-добре от мен. Години наред… просия, молби, ръце, протегнати към невежи хора и към надутите им благотворителни комитети… Всичко беше безнадеждно, ние умирахме. И пак никой не ни чуваше! И винаги… винаги иззад отсрочките и благовидните предлози надничаше издевателски прикритата насмешка, че сме слаби, от Бога обидени… В края на краищата… ние бяхме само някакви си там учители, а не производители на материални ценности.

Гласът на Сийлфонт внезапно зазвуча по-ожесточено, по-убедително:

— Така че, млади човече, сега сме производители. Системата е обречена и с право. Лидерите на нищо не се учат. А я виж младежта! Тя намери изход. Младите разбраха. И ние ги включихме… Съюзът ни не е случаен.

Матлок, онемял, само следеше Сийлфонт. Нима беше вярно. „Виж младежта…“ Гледай и се учи! Гледай и се пази! „Водачите на нищо не се научават…“ О, Господи! Така ли беше? Така ли стояха нещата? Нимродовци и дюнойсовци. „Федерации“ и „елитни отряди“. Нима всичко се повтаряше?

— А сега, Джеймс, къде е писмото, за което си споменал?

— Писмо ли? Какво писмо?

— Онова, което трябва да бъде пуснато тази сутрин. Сега вече ще му попречиш да замине, нали?

— Не разбирам.

Матлок се мъчеше отчаяно да събере мислите си. — У кого е писмото? — Какво писмо?

И още докато произнасяше думата, разбра, че не казва каквото трябва, но не можеше да се овладее. Не можеше да млъкне и да помисли, просто не беше в състояние.

— Значи писмо няма! Няма… изявление, напечатано и готово за изпращане в десет сутринта! Ти излъга!

— Излъгах… Излъгах.

Силите съвсем го напуснаха. Да става каквото ще става.

Сийлфонт тихо се изсмя. Не беше неговият смях, който Матлок беше свикнал да чува. Прозвуча жестокост, каквато не беше забелязал преди.

— Хитро си го измислил. Но си безкрайно слаб човек. Знаех го от самото начало. Затова се спряха на теб правителствените агенти — защото нямаш твърди убеждения. Те го наричат „приспособимост“. Но аз знаех, че това е просто безхарактерност. От теб можем да очакваме само празни приказки. Ти си типично явление. — Сийлфонт се обърна и произнесе през рамо. — Ей, вие там! Доктор Матлок няма да разкрие никакви имена. Излезте от дупките си, зайци такива!

— Оох…

Гърленият вик беше кратък и само подчерта тишината и спокойствието. Сийлфонт рязко се обърна.

Чу се друго хриптене — такъв звук издава човек, когото душат. Още един, съпроводен от кратък вик. — Кой е? Кой е там?

Сийлфонт се втурна към пътеката, откъдето се чу последният звук, но замръзна на място от ужасяващия писък, внезапно прекъснал в противоположния край. Хукна обратно, зараждаща се паника започна да разклаща самообладанието му.

— Кой е там? Къде сте всички? Елате тук!

Отново тишина. Сийлфонт се втренчи в Матлок.

— Какво си направил? Какво си направил, нищожество такова? Кого си довел със себе си? Кой е там? Отговори ми!

Дори и да можеше, Матлок нямаше защо да отговаря. На пътеката в далечния край на градината се появи Джулиан Дюнойс. — Добро утро, Нимрод.

Очите на Сийлфонт изхвръкнаха от орбитите.

— Кой сте вие? Къде са моите хора?

— Казвам се Жак Деверо, Хейсу Домие, Джулиан Дюнойс — изберете си име. Не можете да се мерите с нас. Имахте със себе си десет души, а аз — осем. Но не сте равностойни противници.

Вашите хора са мъртви, а какво ще правим с труповете им, не е ваша работа.

— Кой сте вие?

— Ваш враг.

С едно движение на лявата ръка Сийлфонт разкопча сакото си и бръкна вътре с дясната. Дюнойс извика предупреждаващо и Матлок изведнъж се хвърли върху човека, комуто се бе прекланял цели десет години. Метна се към него, обзет само от една мисъл, само с една цел, дори ако тя струваше живота му.