Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Целта на третия и последен разговор, според инструкциите на Дюнойс, беше да се отхвърли определеното от Нимрод място за среща. Да се отхвърли по такъв начин, че Нимрод да няма избор и да приеме предложения от паникьосания Матлок вариант „Чешърската котка“.

Гласът на полицая прозвуча напрегнато:

— Нашият общ приятел разбра вашата тревога, Матлок. И той би се чувствувал така на ваше място. Ще доведе момичето на среща с вас при южния вход на стадиона, вляво от задните трибуни. Стадионът е малък, недалече от гимнастическата зала и общежитията. Има нощни пазачи, нищо лошо няма да ви се случи…

— Добре. Добре, не възразявам. — Матлок правеше всичко възможно в гласа му да звучи едва сдържана истерия, да постави основите на отказа, който щеше да последва. — Наоколо има хора, ако някой от вас опита нещо, ще крещя до припадък! Ще видите!

— Разбира се. Но няма да се наложи. Никой не иска да ви стори зло. Това е просто замяна, така нареди да ви кажа нашият приятел. Той се възхищава от вас…

— А как мога да съм сигурен, че ще доведе Пат? Трябва да съм сигурен.

— Нали ви казах, Матлок — това е замяна. — Гласът беше мазен, но в него се прокрадваше нотка на отчаяние. „Кобрата“ на Дюнойс се държеше непредсказуемо. — Най-обикновена замяна. Не забравяйте, че нашият приятел има нужда от онова, което сте намерили.

— Не съм забравил. — Мисълта на Матлок препускаше бясно. Разбра, че трябва да продължи с истерията, със своята непредсказуемост. И да промени мястото, да го промени така, че да не го заподозрат. Ако Нимрод стане подозрителен, Дюнойс ще осъди Пат на смърт. — А вие кажете на нашия приятел да не забравя, че съм написал показания и те са в плик, адресиран до Вашингтон!

— Той знае, за Бога! Искам да кажа… разтревожен е, разбирате какво искам да кажа. Значи ще се видим на игрището, нали? След един час.

Сега беше моментът. Може би нямаше да има друг.

— Не! Почакайте малко… Няма да ида в градчето! То се наблюдава от агенти на Вашингон! Те са навсякъде! Ще ме арестуват!

— Няма, няма…

— Откъде, по дяволите, знаете?

— Там няма никой. Всичко е наред. Успокойте се, моля ви. — Лесно ви е да говорите, а мен питате ли ме? Не, аз ще ви кажа къде…

Говореше бързо, несвързано, уж че мисли отчаяно, докато говори. Най-напред домът на Херън, но преди гласът да се съгласи или да откаже, сам го отхвърли. После спомена товарната гара и веднага намери причини да се откаже и от нея.

— Хайде, по-спокойно — каза гласът. — Та това е проста сделка…

— Ресторантът! Дето е извън града. „Чешърската котка“. Зад ресторанта има градина…

Човекът явно се обърка и Матлок разбра, че добре е играл ролята. Спомена за последен път дневника и показанията си и тръшна слушалката.

Стоеше изтощен в кабината. Въпреки утрешната прохлада по лицето му се стичаше пот.

— Добре се справихте — каза командирът. — Дочух, че противникът ви беше избрал университета. Умен ход от негова страна. Но и вие се справихте много добре, сър.

Матлок гледаше униформения негър, благодарен за похвалата и не по-малко впечатлен от своята изобретателност.

— Не знам дали бих могъл да го направя пак.

— Разбира се, че можете — отговори негърът и поведе Матлок към колата. — Голямото напрежение активизира паметта и тя започва да действува като компютър. Търси, отхвърля, взема решения — и всичко това става мигновено. До момента на паниката, разбира се. Правени са интересни проучвания върху различните прагови състояния.

Бяха стигнали до колата. Настаниха се вътре. Колата се люшна напред и зафуча по шосето, оградена от другите два автомобила.

— Ще се отправим към ресторанта по диагонал по черните пътища между фермите — обади се шофьорът. — Ще приближим откъм югоизток и ще ви оставим на стотина метра от пътеката, която използуват работещите в ресторанта. Тя води към черния вход. Ще ви я покажем. Тръгнете направо към онази част от градината, където е голямата бяла беседка и езерцето със златните рибки. Знаете ли го?

— Да. Но вие откъдето го знаете

Шофьорът се усмихна.

— Не съм ясновидец. Докато говорехте по телефона, аз се свързах по радиото с нашите хора. Вече всичко е готово. Чакаме ги. Помнете, бялата беседка и езерцето… Ето бележника и плика.

Шофьорът бръкна в джоба на вратата до себе си и извади дневника на Херън. Пликът беше прикрепен към него с дебел ластик.

— Ще бъдем там след по-малко от десет минути — додаде командуващият, като се намести по-удобно.