Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Дюнойс чертаеше някакви геометрични фигури на чист лист жълта хартия.

— И тогава го убиха — каза Матлок. — Така че да прилича на самоубийство.

— Да. Дневникът потвърждава поне това. Веднъж разбрал кой е Нимрод, Херън би обърнал небето и земята, но би го записал в дневника. Врагът не знае, че не го е сторил. Това е нашият дамоклев меч.

Като първа предпазна стъпка Матлок трябваше да се обади на началника на карлайлската полиция и да му намекне, че той, Матлок, знае кой е Нимрод. И че ще преговаря само лично с Нимрод. Това щеше да е по-малката злина. Него го търсеха. Имаше заповед за арестуването му, за която карлайлската полиция положително знаеше. Биха могли да го оправдаят за по-дребните провинения, но нямаше да избегне обвинението в убийство. Може би дори в две. Защото той беше убил, доказателствата бяха неопровержими, а нямаше алиби. Не познаваше хората, които беше убил. Нямаше свидетели, които да потвърдят, че е убил при самозащита. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше дългогодишен затвор.

След това щеше да продиктува своите условия за сделка с Нимрод. Дневникът на Лукас Херън срещу неговия живот и живота на момичето. За дневника можеше да поиска толкова пари, че двамата да заминат за някъде и да започнат нов живот.

Нимрод можеше да го направи. Трябваше да го направи.

— Успехът на… да го наречем първия етап… ще зависи от убедителността, която ще покажете — внимателно подбираше думите си Дюнойс. — Не забравяйте, че сте силно уплашен. Убили сте човешки същества. Вие не сте склонен към насилие, но обстоятелствата са ви принудили да извършите ужасяващи престъпления.

— Това е вярно. Дори не предполагате колко сте прав.

— Добре. Трябва да изразите това чувство. Човек, обзет от паника, се стреми колкото може по-бързо да се отдалечи от мястото, породило паниката. Нимрод трябва да повярва в това. То гарантира вашата безопасност за момента.

След това Матлок щеше да се обади по телефона втори път — да му потвърдят, че Нимрод е приел срещата. На този етап мястото на срещата можеше да бъде избрано от Нимрод. Матлок щеше да се обади пак, за да научи къде ще се срещнат. Но срещата трябваше да стане преди десет часа сутринта.

— В този момент вие, беглецът, който вижда свободата, внезапно сте обзет от съмнения — продължи Дюнойс. — В пристъп на истерия искате гаранция.

— Каква именно?

— Трето лице.

Матлок ще каже на човека от карлайлската полиция, че е написал подробно изявление за дейността на Нимрод, за дневника на Херън, с всички имена и прочие. Това изявление било запечатано в плик и предадено на приятел. Ще бъде изпратено в Министерството на правосъдието в десет сутринта, ако от Матлок не постъпят други указания.

— Вторият етап също зависи от убедителността ви, но вече от друг тип убедителност. Наблюдавали ли сте животно в клетка, когато ловците внезапно отворят вратата й? То е нащрек, подозрително е, предпазливо приближава към изхода. Такъв трябва да бъде и нашият беглец. Това ще се очаква от него. През изминалата седмица бяхте много изобретателен. По логиката на нещата вече трябваше да сте мъртъв, но оцеляхте. Трябва да продължите да проявявате тази изобретателност.

— Разбирам.

Последният етап беше разработен от Джулиан Дюнойс и трябваш е да гарантира, доколкото беше възможно при дадените условия, освобождаването на момичето и безопасността на Матлок. Той трябваше да се обади за трети и последен път на връзката с Нимрод. Разговорът щеше да уточни мястото и времето на срещата.

Когато му кажеха и двете, трябваше да приеме без колебание. В началото.

Но секунди по-късно, на пръв поглед без причина, обзет от паника и истерия, трябваше да отхвърли избора на Нимрод. Не времето, а мястото на срещата.

Трябваше да се колебае, да пелтечи, да се държи колкото може по-неразумно. После изведнъж щеше да назове ново място, по свой избор. Като че ли току-що му е хрумнало. Тогава щеше да напомни за съществуването на мнимото изявление, което мнимият му приятел щял да изпрати във Вашингтон в десет сутринта. След това трябваше да затвори телефона, без да слуша какво му отговарят.

— Най-важното в този трети етап е вашата паника. Нимрод трябва да се убеди, че вече ви ръководят примитивни инстинкти. Срещата всеки момент ще се осъществи. Вие се мятате, гърчите, издигате бариери, за да не се хванете в мрежата му, ако такава съществува. Във вашата истерия вие сте опасен за него, както ранената кобра е смъртоносна за тигъра. Защото вече няма здрав разум, само инстинкт за оцеляване. Тогава той ще трябва да се срещне с вас и да доведе момичето. Разбира се, ще се яви с дворцовата си стража. Намеренията му няма да са се променили. Ще вземе дневника, може би ще обсъди по-нататъшното ви устройване, но щом научи, че писмено изявление няма и приятелят, който трябва да го изпрати, не съществува, ще се опита да убие и двама ви… Нито едно от намеренията му обаче няма да се изпълни. Защото ще го чакаме ние.