Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Рамси видимо се отпусна и леко отстъпи.

Очите на Брайсън препуснаха из помещението — имаше само още един охранител и той се бе загледал в мониторите. Стаята бе пълна с последната дума на техниката, изглеждаше напълно футуристична с десетките си монитори като очи на многолико чудовище.

— Препоръчваме пушени патешки гърди, черен хайвер, сьомга, филета и… Къде да ви сервирам, моля? Много е трудно при вас…

— Където и да е — отвърна през рамо Рамси и извърна глава към образите по стената.

Брайсън потърси подходящо място с очи, завъртя се като балерина, постави подноса на една конзола, препъна се и се наведе, ужким да си оправи обувката. В следващия миг изстреля две стрелички. Оръжието кихна дваж, седналият бе поразен във врата, Рамси — в гърдите. И двамата рухнаха веднага, вероятно щяха да спят часове наред.

Ник изтича до компютърните клавиатури, които контролират образа. Възможностите бяха страшно много: всеки образ на обект можеше да бъде увеличаван, преместван, прехвърлян в центъра. Ник нямаше огромните знания на Елена, но бе достатъчно вещ в практиката и незабавно започна да търси образите от главната конферентна зала.

Там, където би трябвало да има банкет. Празненство на групата Прометей в навечерието на завземането на властта.

Но чия власт точно?

От кого и как?

Наведе се над главната клавиатура и напрегна цялото си внимание как най-бързо да намери нужното. Задвижи мишката и незабавно разбра, че движи и насочва определена камера — нагоре и надолу, наляво и надясно, в близък кадър, далечен план.

Залата му се стори огромна, на няколко етажа със съответните балкони над десетките празнично и елегантно подредени маси с бели покривки, цветя, кристална посуда, скъпо вино и седналите около тях десетки хора. Може би над стотина души. И много лица, познати лица.

В единия й край се извисяваше внушителна — почти два пъти по-едра от нормалния човешки ръст — и ослепителна статуя от позлатен бронз. Бе Жана д’Арк на кон, с изтеглен и сочещ напред меч, повела народа си към Орлеан. Странна идея, странно превъплъщение, може би на мисленето и същността на изживяващия се като Месия Грегсън Манинг.

Точно срещу нея, на лъскав, неголям и подобен на амвон подиум се бе изправил самият Манинг в черен костюм, с пригладена коса. Ръцете му стискаха горната част на подиума, очите му блестяха с особен плам, не бе трудно да се разпознае обхваналия го жар. Особено забележителна бе стената зад него — 24 гигантски видеоекрана, на всеки от които изпъкваше собственият му, предаван на живо образ. Истински връх на мегаломанията! Егото във вулканичен апогей: сякаш един нов Мусолини или станал от гроба Хитлер.

Брайсън раздвижи мишката и хвана лицата от публиката, даде по-близък план и застина.

Съвсем не познаваше абсолютно всички, но тези, които видя първи, бяха достатъчно познати на цял свят.

Ето го шефа на ФБР.

Председателят на Камарата на представителите.

Шефът на Общия комитет на началник-щабовете.

Авторитетни американски сенатори.

Генералният секретар на ООН, същият онзи ганаец с кроткия глас, прочут с учтивостта и държавническите си качества.

Шефът на британското МИ-6.

Ръководителят на Международния валутен фонд.

Демократично избраният държавен глава на Нигерия. Военни ръководители, шефове на разузнавателни централи и служби от множество страни от Третия свят, като се започне от Аржентина и се свърши с Турция.

Ник ахна отново и отново, задъхан, с отворена уста.

Тук бяха още собственици и ръководители на транснационални технологични корпорации, някои от които незабавно разпозна, други му бяха смътно познати. Облечени в най-официални дрехи, дамите с вечерни рокли, всички до един слушаха Манинг със затаен дъх.

Жак Арно.

Анатолий Пришников.

И… Ричард Ланкастър.

— Боже мили! — с мъка пое дъх Ник.

Усили звука.

Гласът на Манинг ечеше в залата, гладък, кадифен:

— … революция в глобалната информация и наблюдение. Щастлив съм също така да ви съобщя, че софтуерните продукти за лицево разпознаване на „Систематикс“ ще бъдат готови за надзор и употреба във всички обществени центрове. Когато механизмите на договора влязат в пълна сила, ние ще можем да сканираме огромни тълпи хора и експресно да разпознаваме лица с помощта на вече съхранените международни бази данни. Това става възможно само благодарение на близкото ни сътрудничество, на всички вас — представителите на 47 нации (а тази цифра ежедневно расте), благодарение на общата ни работа!