Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

И Манинг простря ръце над аудиторията си, сякаш я благославяше.

— Ами превозните средства? — гласът бе с подчертано африкански акцент.

— Благодаря ви, г-н Обуту — кимна с глава Манинг. — Нашите технологии, базирани на имитиращи човешкия мозък компютърни програми, вече позволяват не само да идентифицираме определени превозни средства, но и да ги проследяваме почти по цялото земно кълбо. При това да записваме и съхраняваме тази информация за бъдещи цели и нужди. Вижте, радвам се да мога да кажа, че ние не само постоянно разширяваме обсега на мрежата си, ние също вече стесняваме и нейните дупки, ако мога така да се изразя. Нашата цедка става все по-ситна!

Последва въпрос, който Брайсън не успя да чуе.

Манинг се усмихна.

— Убеден съм, че моят добър приятел Рупърт Смит-Дейвис от МИ-6 най-сърдечно ще се съгласи с мен, когато кажа, че е абсолютно крайно време специалните служби и на САЩ, и на Великобритания да се освободят от законовите и правни ограничения. Да свалят тези истински юридически белезници! Не е ли абсурдно например правилото, че британците могат да наблюдават американците, но не и самите себе си? Жалко, че отсъства нашият координатор от ЦРУ — Хари Дън, който би ни разказал много интересни и поучителни неща за тази порочна система.

Последва общ смях и ръкопляскания.

Сетне се обади жена с руски акцент.

— От кога ще действат ефективно пълномощията на Международната агенция за сигурност?

Манинг погледна часовника.

— Още от същия миг, когато влезе в сила и самият договор — приблизително след 13 часа. Агенцията ще поеме уважаваният от всички нас Ричард Ланкастър — той ще бъде глобален цар на сигурността, както бихме могли да го наречем. Тогава, приятели мои, пред очите ни ще настъпи истинският Нов световен ред. Ред, с който всички ние ще можем да се гордеем. Като негови създатели! И гражданите на света повече няма да бъдат заложници на наркокартелите и наркотрафикантите! На терористите и престъпниците! А сигурността на обществото повече няма да бъде принудена да отстъпва пред „правата на личността“ и „личната тайна“ на педофили и порнографи, на поругатели и похитители на деца!

Последваха оглушителни аплодисменти.

— Светът повече няма да тръпне в страх пред един нов бомбен атентат като онзи в Оклахома Сити или в Световния търговски център; да се бои да ползва въздушния транспорт, за да не попадне на борда на взривен лайнер! Няма повече да се налага американското правителство да моли съдилищата за разрешение да бъде подслушван телефонът на този терорист или на онзи наркобарон! А на онези, които ще се оплачат — защото оплаквачи винаги ще се намерят, приятели мои, — че са нарушени индивидуалните им свободи, ние смело ще кажем в очите: няма от какво да се боят онези граждани, които не нарушават законите!

Брайсън дори не чу шума от отворената зад гърба му врата, така бе поразен от ставащото пред очите му. И тогава изведнъж прозвуча познатият глас:

— Ники…

Стресна се и рязко се извърна.

— Тед! Какво правиш тук?

— Тъкмо се канех да те питам същото, Ники. Хм, учудва те неочакваното, нали? Винаги е така.

Брайсън се бе взрял в дрехите на новодошлия — смокинг, черна вратовръзка.

Тед Уолър бе един от гостите…

— За Бога, та ти… ти си с тях! — прошепна Брайсън.

— О, Ники, какъв Бог — какви ги дрънкаш сега: с тях, против тях? Това да не ти е детска игра, сините и червените, стражарите и апашите!

— Копеле мръсно!

— Не ти ли говорих за необходимостта от постоянна преоценка и анализ на стратегическите обвързаности? Говорих ти! Противници? Съюзници? Този вид термини в края на краищата губят смисъла си. Ако друго не си запомнил, поне това би трябвало да си научил от мен.

— Какво правиш, Уолър? Нали това бе твоята битка? Нали ти ни повика на помощ? Нали години наред…

— Управлението бе унищожено. Знаеш го — бил си там.

— И това ли се оказва измама, а? Поредната! — без да се усеща, крясна Брайсън.

— Ники, Ники… нищо не разбираш. Сега Прометей е най-добрият ни шанс, наистина…

— Най-добрият ни шанс ли? Най-добрият казваш, а?

— Освен това помисли: нима целите ни са толкова различни? Управлението бе една мечта, само една хубава, сладка мечта, която за щастие успяхме да превърнем в реалност — поне за няколко години, и то в непрекъсната борба, в условия на пълна неравнопоставеност. За да защитим глобалната сигурност от тероризма, от лудостта на екстремизма и тям подобните сили. Както винаги съм ти казвал — жертвата може да оцелее само ако тя самата се превърне в хищник.