Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Но пък защо не го убиха? Какво имат предвид?

Отвориха врата, блъснаха го в стая. Бе широка, донякъде приличаше на галерията. Осветлението бе слабо, но различи книгите по стените. Кожени подвързии, луксозни томове на махагонови лавици — от тавана до пода. Разкошна библиотека, такава, каквато човек може да види в типичното британско наследствено имение. Подът бе паркет, доста стар, но излъскан.

Оставиха го сам, той се загледа в книгите, изпълнен със смътни, неясни предчувствия. Нещо щеше да се случи, усещаше го с цялото тяло, но какво?

Внезапно библиотеката изчезна, отрупаните с томове лавици заискриха и посивяха. Невероятна илюзия! Също както и картините, книгите се оказаха електронен цифров призрак. Пристъпи напред и докосна с пръст гладката сива стена. На пръста му остана усещането, че опипва фино набраздена повърхност. В следващия миг тя светна ослепително и на нея се появиха десетки образи.

Потръпна от ужас. На всички тях бе самият той. Бе сниман на плажа с Елена. Пак с нея — в леглото — в най-интимен миг на буйно любене. Той сам — къпе се, бръсне се, уринира.

Спорят с Елена. Той я целува. Седнал е в кабинета на Тед Уолър. Говори нещо.

Елена и той яздят коне.

Брайсън и Лейла тичат по коридорите на „Испанска армада“. Крият се в храма в Сантяго де Компостела. Той в кабинета на Жак Арно. На срещата с Ланкастър. С Тарнаполский в Москва. Тича по някаква улица.

Ето и среща с Хари Дън.

Сцена след сцена, отлично качество, наблюдавали са го, следили са го, заснимали са го — отдалеч, от близко, в такъв план, в онакъв план, в най-интимни мигове от най-интимния му живот. Най-тайните операции на Управлението. Десетина години, филмирани в детайли. Калейдоскопични образи, трепкащи, ужасяващи.

Ето го и как се спуска по шахтата, на път за подземния паркинг. Заснели са дори проникването му тук.

Заснели са всичко… всичко.

Брайсън се олюля. Хвана се за главата — виеше му се свят, гадеше му се. Чувстваше се изнасилен, омърсен, опозорен. Падна на колене и повърна. Изхвърли всичко, което имаше в стомаха си, а конвулсиите дълго не го оставиха на мира. Давеше се и се мъчеше, но организмът му повече нямаше какво да отделя.

Всичко е било една голяма измама. Капан, подигравка. Те са знаели, че той идва, искали са да го наблюдават — както мишка в клиничен опит. През цялото време е бил в кадър.

— Ако си спомняте, Прометей открадна огъня от боговете, за да дари с него отруденото и потъпкано човечество. Един изключително ценен дар — обади се спокоен глас зад гърба му.

Успокоителен, сякаш добронамерен тон, който, изглежда, бе усилван от скрита апаратура.

Обърна се — на мраморен алков в отсрещната страна на стаята бе застанал Грегсън Манинг.

— Казват, че сте много надарен лингвист. Значи знаете етимологията на името Прометей. То идва от предвиждам, предусещам. Много подходящо, нали? Според класическата традиция Прометей е създателят на самата цивилизация — на езика, философията, математиката. От диваци той ни е превърнал в хора. В това е огромният смисъл на огъня — той символизира светлина, просвещение, знание. Да осветиш онова, което е било в сянка, да му дадеш нов живот. Прометей, този титан, съзнателно и целенасочено е извършил престъпление, когато е свалил огъня от небесата и научил простосмъртните как да си служат с него. В известен смисъл и предателство. Застрашил е боговете в опита си да постави обикновения смъртен на равна нога с тях. И с това си дело е създал цивилизацията. А наша задача е да продължим и защитим делото му.

Брайсън се изправи и пристъпи към Манинг.

— Е, и какво имате предвид? — попита той. — Щази в глобални мащаби ли?

— Щази ли? — презрително поклати глава Манинг. — Искате да кажете организиране на едната половина да шпионира другата половина, като никой не вярва никому? О, не, съвсем не мисля така.

— Не мислите, така ли? — продължи Брайсън и направи още няколко крачки към алкова. — Вярно, че източногерманската технология е като в желязната ера в сравнение с вашата техника днес. Вие разполагате със свръхкомпютри, миниатюризирани лещи, оптически влакна. Можете да поставите абсолютно всекиго под микроскопа. Вие и онези там — в залата, които са възприели кошмарната ви мечта. Договорът за глобално наблюдение и сигурност е само параван, зад който ще скриете тоталното си следене и цялата дивотия от времето на студената война и ерата на свръхсилите ще се окаже детска игра в сравнение с онова, което сте замислили днес. Не съм ли прав?