Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Брайсън отново пристъпи.

— Значи това е вашата идея за свобода, така ли?

Трябваше да му отвлича вниманието, да говори, да продължи да ораторства.

— Реалната свобода, г-н Брайсън, е освободеността от различните заплахи и злини. Ние целим да създадем свят, в който няма да съществува страхът от садиста, който пребива съпругата си, от наркомана крадец, който не се спира пред нищо, за да си осигури дрогата, от хилядите подобни и неподобни заплахи за човешкия живот и имущество. Това, г-н Брайсън, е истинската свобода! Когато хората са свободни да практикуват най-доброто си поведение — както ще бъде, когато знаят, че НЯКОЙ ПОСТОЯННО ГИ НАБЛЮДАВА.

Още две крачки. Три. Дръж се нормално, кимай с глава.

— Но тогава загива правото на личността да има тайна, интимност, частен живот и прочие.

Сега вече бе на не повече от три-четири метра от Манинг.

— Знаете ли, Брайсън, проблемът с това право е, че то е прекалено разтегливо. И много всеобхватно. Доста голямо. То е лукс, който повече не можем да си позволяваме. Сега благодарение на „Систематикс“ разполагаме с мощна световна система за наблюдение навсякъде: спътници около земята, милиарди видеокамери. А скоро ще имаме и имплантационни микрочипове.

— Но нито един от тях няма да върне дъщеря ви — тихо рече Брайсън и си погледна часовника.

Лицето на Манинг видимо промени цвят. Внезапно стените потъмняха, помещението придоби призрачен тон.

— Какво разбираш ти от това! — изсъска ораторът.

— Вярно, не разбирам — обади се Брайсън и се хвърли напред.

Протегна ръце да хване гърлото на Манинг, да пречупи врата на този демон в човешки образ. Но усети, че полита в някаква празнина, в нищото! Падна и се удари тежко в мраморния под на алкова; почти загуби съзнание, челюстта го заболя неистово. Надви болката и скочил на крака, трескаво се огледа. Веднага забеляза лазерните диоди по стената на алкова. Вместо самия Манинг там се бе подвизавало триизмерно лазерно холографско изображение. Невероятно реалистично, убедително.

Отново измама, поредна илюзия. Призрак.

Зад гърба му някой бавно заръкопляска. Чифт ръце, от далечния край на стаята, откъдето преди малко бе влязъл самият той. Лампите светнаха, видя самия Манинг, който вървеше към него, ограден от множество въоръжени мъже.

— Е, щом ги самият така го искаш — рече той с полуусмивка. — Хванете го!

Отново го награбиха от всички страни. Опита се да се бори, напразно.

Манинг тръгна към вратата, но там се спря и рече:

— Повечето хора в твоя бизнес умират анонимно, нелепо. Куршум в тила, дори не виждат екзекутора. Или пък стават жертва на някоя от хилядите възможни злополуки по време на служебна задача. Едва ли някой ще се изненада да научи за смъртта на още двама агенти — мъж и жена, убити при налудничав опит да нападнат събрание с участието на световни лидери. Опитът им ще остане необяснен, защото хората като теб умират на тъмно, както са и живели — в тайна и мрак. Сега, моля да ме извиниш — трябва да се върна при гостите си.

И Манинг излезе.

Брайсън успя да зърне часовника на китката си. Сега! Моментът бе настъпил. Трябваше да се случи! Или бяха намерили машината в камиона?

Охранителите се престараваха — допрели „интелигентните“ си пистолети в слепоочията му, в тила, те се подхилваха, а онзи, който бе отнел 45-милиметровия му пистолет, любопитно го разглеждаше.

В същия миг осветлението изгасна, всичко наоколо потъна в мрак. Чу се поредица металически изщраквания, вратата се отвори.

Очакваното се бе случило.

Брайсън се хвърли към онзи, който държеше неговото оръжие, успя да го грабне, но тълпата мъже около него незабавно го повали на пода. Затиснаха ръцете му, отвсякъде го гледаха черните очи на пистолетните дула.

— Мръднеш ли и си мъртъв! — изскърца със зъби наведеното точно над него лице.

— Хайде де! Опитайте се! — с все сила ревна Ник и по детски се закани: — Мамка ви…

Опита се да извърти китката с пистолета и веднага видя как нечии пръсти натиснаха спусъка. Същото направи и съседният мъж, и вторият, и третият…

Нищо. Нищо не се случи. Оръжията бяха обезвредени, непотребни. Извън строя заедно с цялата електроника в резиденцията.

Наоколо се развикаха, настъпи луда суматоха — мъжете разбраха, че става нещо много сериозно, пуснаха го и се отдръпнаха. Тогава Ник започна да стреля, скочи и побягна към вратата. Неколцина паднаха, той успя да излезе в коридора.

Но къде беше Елена и колко патрона има още в пачката?