Говорител на пожарната команда в Сиатъл заяви рано тази сутрин пред репортери, че най-вероятно пожарът е започнал поради дефекти във вградените в стените на сградата деликатни електронни компоненти и схеми. Както е известно, домакинът на конференцията г-н Манинг е пионер в областта на информатиката и компютърните науки, с чиито най-нови постижения са построени и съоръжени и резиденцията, и цялото му имение. Според говорителя дефектирали компютърни компоненти вероятно са блокирали механизмите, които контролират входовете и изходите на банкетната зала, където след провеждането на конференцията г-н Манинг е дал галаприем с вечеря.
Според първоначални данни загинали са над сто души. Сред тях са председателят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ…
Манинг задържан за разпит
Вашингтон. Днес по обед бе арестуван председателят на „Систематикс“ Грегсън Манинг, чието сиатълско имение изгоря снощи до основи по време на световна конференция с участието на повече от стотина високопоставени държавни и правителствени представители от цял свят. Г-н Манинг се намира под арест в Министерството на правосъдието. Източници от екипа на правосъдния министър заявиха, че г-н Манинг е задържан за разпит във връзка със законови нарушения, засягащи националната сигурност, но отказаха да уточнят характера им. Един от източниците добави, че задържането на Манинг няма нищо общо с трагедията в имението му. Според друг източник, който пожела да остане анонимен, г-н Манинг е бил под подозрение в продължение на няколко седмици.
Предварителното съдебно следствие вероятно ще бъде проведено при закрити врати. Макар и необичайна, тази процедура едва ли е безпрецедентна. Подобни случаи има в миналото по въпроси, обект на държавната тайна. Според Конституцията, когато е засегната националната сигурност, министърът на правосъдието има право да свиква специален национален съдебен състав при закрити за обществеността врати…
Няколко дни по-късно — „Уолстрийт джърнъл“, първа страница:
Президентският съветник по въпросите на националната сигурност Ричард Ланкастър се самоубива на 61-годишна възраст
Вашингтон. Ричард Ланкастър, дълбоко уважаваният съветник на Белия дом и директор на Националния съвет за сигурност, се самоуби неочаквано вчера следобед, съобщиха източници от Белия дом.
Според други източници г-н Ланкастър бил неутешим във връзка със загубата на няколко извънредно близки приятели, загинали в неотдавнашния пожар в имението на ръководителя на „Систематикс“ Грегсън Манинг. Източник, пожелал анонимност, заяви, че г-н Ланкастър страдал от депресия и имал неприятности в брака си…
Една година по-късно
Нейна задача бе да купува сутрешни вестници. По-скоро нещо като ритуал, но неин ритуал. Не защото обичаше да чете новините, не. Това бе навик на Никълъс, той имаше вътрешната необходимост да поддържа някаква връзка със света, който двамата бяха оставили зад себе си. Тя не одобряваше този му навик. Защото бяха решили завинаги да загърбят този свят. Или поне света на насилие, смъртоносни оръжия и тям подобните.
Но покупката на вестници бе начин, по който тя обичаше Да започва деня си. Ставаше рано, отиваше да поплува. Бунгалото им бе на малък хълм точно над плажа — в едно от най-красивите, най-лазурните и най-изолираните места на света. Сетне яздеше кон, обикаляше няколкото тукашни паянтови колиби, които минаваха за село. Собственикът на местния смесен магазин поръчваше стоките си от недалечния, по-голям остров и заедно с тях получаваше най-новите американски вестници. Не бяха много, просто няколко снопчета хартия. Винаги ги отделяше за красивата и мила жена с необичаен акцент, която всяка сутрин минаваше покрай магазина му на кон.
Елена плащаше, сетне галопираше по пустия плаж на миля и нещо до бунгалото им. По това време Ник обичайно вече седеше в каменното вътрешно дворче, което бе построил собственоръчно, пиеше кафе и нетърпеливо я чакаше, за да прочете новините. След обща закуска и двамата отиваха да плуват. Така им минаваха дните. Беше като в рая.
Неотдавна бе отишла на преглед при единствения лекар тук. След няколко кръвни проби той бе потвърдил надеждата й: да, беше бременна. Въпреки това продължаваше да язди, макар и доста по-внимателно. И двамата с Ник се бяха зарадвали много. Нали го бяха решили още преди да дойдат! Дали ще е син или дъщеря? Обсъждаха го часове наред — как ще промени живота им. Дали пък наистина ще го промени? Само Бог знаеше това, но те си бяха щастливи, обичаха се и тази любов сякаш укрепваше с всеки изминал ден.
Читать дальше