Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Пари? Парите не бяха проблем. Правителството им бе отпуснало немалка сума, която бяха инвестирали разумно и сигурно. Оттам идваха много повече пари, отколкото им бяха нужни. Рядко говореха за причините, които ги бяха довели тук и принудили да променят имената си, да си изградят нова самоличност, нов живот. Отдавна се бяха разбрали — случилото се е вече в миналото, един ужасно болезнен епизод: колкото по-малко говорят за него, толкова по-добре.

Онази паметна вечер в камиона извън оградата на имението тя бе записала множество интересни неща на ди ви ди — цифров видео минидиск, и той се бе превърнал в нещо като доживотна гаранция и защита. Не защото им даваше възможност да изнудват или държат в ръцете си множество хора, а защото фактите в него бяха доволно експлозивни и всички засегнати страни предпочитаха те да си останат дълбоко засекретени. Разпространяването им като информация би имало крайно дестабилизиращ ефект върху целия свят, по чудо избягнал подготвяния от Прометеевците безкръвен преврат, целящ заместването на правителствата (смятани за отживелица и факт от миналото) с наднационална административна структура за сигурност и тотално следене. В сравнение с нея Сталиновият Съветски съюз и Хитлеровият Трети райх стопроцентово биха бледнели като форма на управление.

Повечето от важните фигури в Прометей бяха загинали в пожара и имението на Манинг. Но бяха останали достатъчно много техни помощници и съзаклятници. Естествено, мнозина от тях бяха дискретно арестувани и разпитвани. Множество неприятни факти бяха научени по този начин, факти, които останаха засекретени в архивите на компетентните институции. Според някои източници Грегсън Манинг се намираше във федерален затвор в Северна Каролина, осъден доживотно за нарушения на раздел 1435 от Закона за националната сигурност, където наред с други неща става дума и за икономически шпионаж. Според слуховете там той бил поставен в условия на пълна изолация от външния свят. Силни гласове в Сената бяха настояли за отмяна на международния договор с аргументацията, че гласуването му било прибързано и под давление. Някои от сенаторите хвърлиха вината върху Ричард Ланкастър с твърдението, че той манипулирал въпросния процес в Конгреса. На практика, лишен от американската подкрепа, договорът просто се разпадна, а истината си остана скрита и при дадените обстоятелства тя едва ли някога ще излезе наяве.

От въпросния минидиск бяха направени 16 копия: едното отиде направо в Белия дом, като Брайсън използва специалния код „Предназначено само за президентските очи“, второто изпратиха на министъра на правосъдието на САЩ, няколко други спешно заминаха за Лондон, Москва, Пекин, Париж и други столици. Държавните глави трябваше да научат за заговора, в противен случай той практически щеше да продължи да съществува.

Останаха им три копия: едното депозираха при адвокат, когото Брайсън познаваше лично като изключително честен човек, второто запечатаха в банков сейф, третото взеха със себе си и го скриха на тайно място на острова. Няколко вида застраховка, както ги нарече самият Ник, а Елена изрази надежда никога да не се налага да я използват.

И ето ги в днешната сутрин — Елена излиза от топлата разкошна вода, а Ник е забил глава във вестника, шумящ и потрепващ под веселия напор на топлия ветрец.

— Ще бъдеш истински свободен само когато се отърсиш от този гаден навик — засмя се Елена.

— От твоите уста звучи като че става дума за порок като пушенето — отвърна Брайсън, без да повдига очи.

— Не е много по-различно, Никълъс.

— Но пък еднакво трудно за отказ. Е, и ако се откажа, какво извинение ще имаш за сутрешните си разходки?

— Все ще измисля нещичко. Кой ще ти купува млякото или яйцата, я кажи?

— Боже Господи!

Ник се наведе още повече над вестника, сякаш недовиждаше.

— Какво има пък сега?

— Чета страница Д-16 — бизнесновините.

— Е, и какво пише?

— Малка информация, кратко съобщение за печата от корпоративния клон на „Систематикс“ в Сиатъл.

— Хей, какво става — нали Манинг е в затвора!?

— Там си е, но компанията се управлява от помощниците му. Тук пише, че Агенцията за национална сигурност току-що е получила цяла флота нисколетящи спътници — производство на „Систематикс“…

— Опитват се да не вдигат много шум, но няма как да потулят факта съвсем, нали? Къде тръгна?

Брайсън вече тичаше към бунгалото. Елена тръгна след него и вятърът почти веднага й донесе звука на пуснатия телевизор. Още един неприятен навик на Никълъс: бе поставил сателитна чиния и редовно слушаше новините на големите канали, макар и да бе обещал това да не му отнема повече от няколко минути.