Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Хм, възможно е и да е така. Напълно вероятно е той да прикрива истинските си амбиции. Повечето политици само това правят. По една или друга причина…

— Именно! Тази същата „причина“ може да е, че той е свързан с Прометей, дори и да е най-силната фигура зад тази групировка. Да оглавява конспирацията й! В такъв случай той трябва да седи далеч от всякаква връзка с нея. Игра на криеница. Догадки и факти, а? Типичен похват за дезинформация, за димна завеса. Ние следим как парламентите и в обществото спорят за договора, докато истинската битка се води зад кадър. Битка с помощта на огромни пари и власт! Водят я богати и влиятелни частни граждани, които ще спечелят стократно повече пари и власт.

Брайсън скептично поклати глава. В думите й имаше много логика и здрав разум. Ама не! Представи си само, мислеше Ник: съветник на президента, и то по най-важните въпроси, една от най-висше поставените фигури в Белия дом, човек със златни възможности, и то на най-високото място в САЩ… не, такъв човек не може да оркестрира подобна глобална конспирация. Огромни са рисковете, вероятността да се издъни — незаслужено голяма. Тц, не става. Ами мотивите? Стремежът към още и още пари и абсолютна власт е стар като света и човешката цивилизация, ако не и по-стар. И все пак… просто да спечели още един пост… може би по-висок? Едва ли! Няма начин.

И въпреки всичко сега интуицията му подсказваше, че ключът към Прометей е именно Ричард Ланкастър. Или най-малкото той е жизненоважно звено във връзката с Прометей.

— Трябва да проникнем, да се внедрим някак си… — неволно каза на глас Ник.

— Къде да се внедрим? В „Меридит Уотърман“ ли?

Той кимна, дълбоко замислен.

— В Ню Йорк?

— Хм, да.

— И защо?

— Трябва бързо да се проверят основните неща. Те ще доведат до истината. Само на място ще разберем каква точно е връзката между Ланкастър и „Меридит Уотърман“, а оттам и с Прометей.

— Но ако си прав и „Меридит Уотърман“ наистина е основното финансово звено на конспирацията, тогава сигурността там ще е непробиваема. Охрана, защитени компютри, кодирани данни, всичко прикрито по най-съвършен начин.

— Е, именно затова мисля ти да отидеш.

— Никълъс, това е лудост! Аз!

Той прехапа устни.

— Нека да обмислим положението спокойно, рационално. Както обичаш да се изразяваш фигуративно: щом като вратата е заключена, ще влезем през прозореца. Така ме учеше Уолър.

— Какво разбираш под прозорец?

— Нали се опитваме да си обясним защо една уважавана и авторитетна стара търговска банка се е захванала да пере пари? Е, отговорът едва ли ще е на традиционните места. Напротив. Както казваш ти самата — сигурността ще е непробиваема. Цялата текуща документация ще бъде недосегаема. Затова ще трябва да надникнем не в текущата, а малко по-назад — в миналото. Във вчерашната, да речем. В старата „Меридит Уотърман“, престижната инвестиционна банка от онези славни и отминали дни.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Ами виж — тя е била една от онези старомодни уолстрийтски партньорства: групичка досадни и стиснати дъртаци, до един от банкерски родове и семейства, вземат решенията, седнали около скъпа махагонова маса с формата на ковчег, а по стените висят маслените портрети на бащите и дядовците им. Хващаш идеята, нали? Е, кажи ми, защо тези традиционни и печеливши финансисти ще започнат да прехвърлят и пренасочват пари за подкупи? Как е станало? По чия воля? Кога и защо?

— И къде да търся въпросната информация? — сви рамене Елена.

— В архивите. Всяка стара банка има усещане за семейна история, за традиции, за чест и достойнство. И затова в архивите й се пазят стари документи, купища хартии и извадки, вестникарски изрезки, снимки — при това подредени най-грижливо, документирани за благодарното потомство. Старците безсъмнено желаят поколенията да им отдадат нужното. Почит. Безсмъртие — такива неща. Новите собственици едва ли ще изхвърлят архивата, защото повечето са, както знаем, от същите семейства. Има и друг момент — никой не се опасява от старата документация — тя е от времето преди тайните финансови операции, следователно безвредна. Така разсъждават тези хора, зная го от опит. Ето кое е твоят прозорец. Лесното място, там сигурността ще е далеч по-хлабава. Е, защо не се обадиш да запазиш два самолетни билета?

— Добре. В Ню Йорк ли отиваме?

— Ами да.

— Утре ли?

— Тази вечер. При положение, че намериш две места, независимо дали са едно до друго, няма значение. Колкото по-бързо започнем, толкова по-добре.