Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Но как можеше да избяга от обучени патрули? Вероятно бе невъзможно, но поне щеше да опита. Иначе му се пишеше зле. Ако успееха да го хванат и да го отведат на „Лубянка“, щяха да го хвърлят в затвора и нито Корки, нито някой от посолството можеше да го спаси. Американски шпионин в Съветска Русия го чакаше затвор или трудов лагер в Сибир — ужасния гулаг, за който беше чувал, а по-вероятно щяха да го екзекутират.

Изпълнен с ужас, той продължаваше да тича, промъквайки се между дърветата, като се движеше не в права линия, с надеждата да обърка преследвачите си. Изведнъж проехтя изстрел.

Експлозия. Куршум разцепи кората на едно дърво на не повече от метър зад него. Още един! Този път куршумът мина през кората на дърво на стъпка от него. Изведнъж гората се изпълни със стрелба. Куршумите свистяха навсякъде, един мина толкова близо до главата му, че усети струята въздух край ухото си. Залегна на земята, за да ги заблуди, и започна да лази на ръце и колене, после скочи на крака и затича с приведена глава ту насам, ту натам. Уплашен човек винаги прибягва към предвидими действия — обичаше да казва Корки. Най-лесният начин, най-краткият път между две точки. Така че трябва да се наруши този естествен, предвидим начин на поведение.

Нов дъжд от куршуми, няколко минаха далече от него, но един — тревожно близо. Идваха от три различни посоки. Явно мъжете се бяха разделили, опитвайки се да го обградят. Най-малко един от тях стреляше със забележителна точност, при това тичайки. Над главата си Меткалф забеляза скално образувание върху гребена на невисок хребет. Тръгна натам, надявайки се, че заоблените камъни и сипеят ще му предоставят временно прикритие срещу изстрелите. Втурна се напред, после направи скок и се пльосна върху ръбестата скала. Изстена от болка, погледна надолу и видя отблясъка от ледена повърхност на слабата лунна светлина. Беше на ръба на дълбока падина. През нея минаваше поток, който явно бе замръзнал. Двата бряга бяха засипани от сняг и лед. Разстоянието до потока беше повече от шест метра. Щеше да е рисковано да скочи. Но да се върне обратно беше още по-рисковано. Нов залп от стрелба с пистолет засипа земята, куршумите рикошираха от скалите. Неточните попадения бяха признак, че е успял да увеличи разстоянието между себе си и преследвачите. Те явно бяха изостанали доста назад и не можеха да се прицелват, макар да стреляха от различни позиции. Беше много вероятно въобще да не го виждат. Грабна голям камък и го метна възможно най-далече, в обратна посока и вдясно. При падането се чу силен трясък.

Залпът от изстрели последва почти незабавно в посоката, където тупна камъкът, а това му подсказа, че тактиката му бе успешна.

После, без много да му мисли, ръководейки се единствено от инстинкта си за самосъхранение, скочи към заледения бряг на потока с прибрани към тялото крака, за да омекоти удара при приземяването. Болка прониза цялото му тяло, тъй като се подхлъзна и се просна върху неравния заледен бряг. Изправи се с мъка на крака, застана до ръба на потока и провери с крака здравината на леда. Стори му се твърд, с дебелина поне няколко сантиметра. Реши, че ще може да премине. Внимателно пристъпи върху леда, после направи още една крачка и изведнъж кората се пропука и той затъна до колене в полуледената вода. Задъха се. Водата беше непоносимо студена, толкова, че докато се мъчеше да се измъкне от коритото на потока на хлъзгавия бряг, стъпалата му се вкочаниха.

Стрелбата ехтеше далеч зад него, което показваше, че е заблудил преследвачите си и те бяха тръгнали в грешна посока. Беше достатъчно някой от тях да се изкачи на хребета, да погледне към потока и щеше да го види.

Ледената покривка на потока беше тънка и се чупеше, докато напредваше през непоносимо студената вода. Почти стигна до другия бряг, когато десният му крак, напълно безчувствен от студа, се спъна в нещо и той падна с лице върху скования от лед бряг. Дрехите му бяха напълно подгизнали и трепереше от студ, докато се мъчеше да се изправи. Безчувствените му крака не се подчиняваха. Тежаха като безжизнени камъни, напълно лишени от подвижност. Погледна встрани и забеляза на пет-шест метра пред себе си купчина изсъхнали клони и листа, покрити с ледена глазура, в подножието на стръмнината, в края на речния бряг. Вероятно клоните бяха довеяни тук от буря. Меткалф долази с последни сили до купчината. Клоните бяха чупливи и той лесно се промуши в тях, заравяйки се дълбоко. Краката му бяха като парализирани и трепереха, той не можеше да продължи. Трябваше да си почине. Ако се опиташе в този момент да бяга, веднага щяха да го хванат. Нямаше сили, реакциите му бяха забавени. Протегна ръка и подреди сухите клони и листа плътно над тялото си, за да се скрие добре.