Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Меткалф крачеше бавно, опитвайки се да прикрива светлината, но нямаше начин да върви безшумно. Постоянно се ослушваше за необичайни звуци, откъдето и да идваха. Тъй като се намираше в района на дача, която принадлежеше на американското посолство, беше близко до ума да очаква, че той се проверява периодично от патрули под шапката на НКВД. Предполагаше, че охраната не се появява посред нощ, но човек никога не можеше да е сигурен.

Къде ли се намираше маркираното дърво? Имаше, разбира се, вероятност Роджър да не е успял да постави уговорените знаци, ако е бил засечен. А може би компасите им не бяха точни, което бе по-вероятното обяснение. Ако уредът не е настроен внимателно, отклонението на стрелката може да достигне до няколко десетки метра. Компасът не е предназначен за ограничени площи, а за огромни пространства.

Най-после стигна до бреза с петно от червена боя, нанесена скоро. Тя все още не беше засъхнала. Брезата се намираше в най-отдалечения край на определения от Роджър участък и бе първата от общо три маркирани дървета, които насочваха към мястото със скрития предавател. Провери отново компаса, пренастрои го, отклони се на шейсет градуса на запад и стигна до втория знак. Дочу пукот отдалеч, вероятно от неколкостотин метра. Замръзна на място, загаси фенерчето и се заослушва. След минута се увери, че шумът не е необичаен и не е свързан с присъствието на човек. Включи светлината, продължи надясно, докато мярна следващото светлеещо петно от червена боя върху дънера на дърво на около сто метра север-северозапад.

Намери го. Последният знак.

Меткалф и Роджър се бяха разбрали предварително как точно ще бъде скрит радиопредавателят. Проблемът се състоеше в това, че Роджър не можеше да е сигурен, преди да стигне на мястото, дали ще успее да го направи според уговорката. Човек никога не знаеше, преди да види с очи, най-важна си оставаше импровизацията. Дали ще се намерят кухини в дърветата. Или някакъв вид постройка, навес или барака.

Отговорът се съдържаше в код, съставен от букви и цифри, които Роджър бе издълбал с джобно ножче в основата на третото маркирано дърво. Меткалф откри знаците, отбелязани с печатни букви: „Це 8 С“. Това означаваше, че апаратът се намираше точно на осем стъпки на север от дървото. „Це“ се отнасяше до третия от шест варианта: беше скрит в земята и покрит с нещо, което е имало подръка. Меткалф отброи осем стъпки и веднага зърна огромния плосък камък, прикрит в по-голямата си част от храсталаците. Обикновен наблюдател нямаше да забележи нищо. Меткалф клекна и разчисти боровите игли, клонки и изсъхнали листа, после отмести камъка. Отдолу се показа зеленият брезент, в който Роджър беше увил малкия кожен куфар, пъхнат в дупка, която той явно бе изкопал предния ден. Меткалф измъкна куфара с огромни усилия, той бе прилепнал плътно към почвата, и след като разчисти пръстта, го отвори. Не беше никакъв проблем да го използва в тъмнината, тъй като предварително бе разучил добре как действа.

В куфара, който тежеше близо петнайсет килограма, беше вграден дванайсетволтов автомобилен акумулатор със захранващо устройство, слушалки и антена, както и самият предавател, който представляваше метална кутия с площ около четирийсет квадратни сантиметра и черен нагънат накрайник. Беше модел ВР-3, най-модерната нелегална комуникационна апаратура. Предавателят бе конструиран от група полски бегълци, които работеха при строга секретност в Лечуърт, на трийсет мили северно от Лондон. Поляците — екип от забележителни специалисти в областта на телекомуникациите, бяха обучени от германците, преди да избягат от страната си в навечерието на нацистката инвазия. Бяха цивилни специалисти, наети от британските тайни служби. Натовариха ги със задачата да подобрят неудобния за носене предавател „Марк X“, който бе толкова обемен, че се побираше в два куфара. Така те създадоха компактен и достатъчно мощен апарат, конструиран от умалени части. Приемателят му бе отличен; мощността беше трийсет вата, което позволяваше да се установяват връзки между континентите. Апаратът нямаше равен. Когато Корки предаде на Меткалф куфара в църквата на „Пигал“ в Париж, той не скри удоволствието си от факта, че бе успял да се сдобие с един от няколкото прототипа, преди дори британското контраразузнаване МИ-6 да сложи ръка върху тях.

„Това чудо прави всички останали машинки отживелица — похвали се Корки. — Останалите апарати са вече музейни експонати. Но, моля те, пази го с цената на живота си. Теб можем да те заменим, но не и устройството“.