Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Чистата съвест — каза тя равнодушно — е симптом за слаба памет.

Той се усмихна глупаво и отговори на руски.

— Виждам, че тази вечер нямаш представление.

Тя го погледна и му върна усмивката. Само човек, който я познаваше, можеше да разбере, че усмивката не беше искрена.

— Изглежда, че се справят отлично и без мен.

— Твърде се съмнявам. Може ли да се запозная с… твоя приятел? — Меткалф бе придал на лицето си невинно изражение, но тя знаеше това.

В очите й проблясна раздразнение, но тя го прикри с учтиво кимване.

— Разбира се. Руди, искам да ти представя един мой познат.

Рудолф фон Шюслер погледна Меткалф без никакъв интерес. Подаде влажната си пухкава ръка и се здрависа с него. Беше висок, пълен мъж с малки, игриви очички и козя брадичка, която се подпираше върху двойната му гуша и висеше като животинска кожа.

— За мен е удоволствие — каза Меткалф на английски. — За мен е чест да се запозная с мъж с толкова непогрешим вкус към жените.

Светлана се изчерви. Фон Шюслер погледна учудено, сякаш не знаеше какво да отговори.

— Разбрах, че работите в една от най-изисканите дипломатически мисии в Москва — продължи Меткалф.

— А вие сте тук за…? — попита Фон Шюслер.

Гласът му бе тънък и нежен като на жена.

Дали имаше предвид в Москва или на приема? Меткалф реши, че питаше за Москва.

— Налага ми се доста да пътувам заради работата си.

Той се извърна леко, принуждавайки Фон Шюслер да направи същото, отделяйки се от групата германци, с които бъбреше. Останалите се върнаха към разговора си, давайки възможност на Меткалф, Лана и Фон Шюслер да поговорят насаме.

— А тя е?

— Семейната ни компания е „Меткалф Индъстрис“. Вероятно сте чували.

— Не съм добре запознат с американските корпорации.

— Наистина? Но не може да не сте чували поне за най-големите, които помогнаха на режима ви да укрепне. Ами корпорацията „Форд“ построи транспортните средства на Вермахта. Камионите, с които вашите войници се придвижват из Франция и Полша, са произведени от „Дженерал Мотърс“ — камионите, които са гръбнакът на германската военна транспортна система. — Той замълча за миг, наблюдавай ки внимателно изражението на германеца. — А вашият фюрер удостои Хенри Форд с най-високото отличие на нацистите — голям кръст с орел. — Той вдигна рамене. — Казвали са ми, че Хитлер държал портрет на Форд на бюрото си.

— Е, доколкото си спомням, един от американските президенти беше казал: „Бизнесът на Америка си е неин бизнес“, я! — отговори Фон Шюслер, присягайки се да си вземе сандвич с риба.

За миг Меткалф си помисли, че германецът му намигна, но после разбра, че е само тик.

— Някои от нас в американския бизнес смятат — каза внимателно Меткалф, — че международната търговия проправя пътя на политиката. Винаги е приятно, когато правим пари, като едновременно помагаме… за укрепване на онези исторически сили, които не можем да подкрепим открито, акоразбирате какво искам да кажа.

Меткалф подхвърляше стръв, но дали германецът щеше да я захапе? Без съмнение Фон Шюслер разбираше за какво намеква Меткалф — че има пред себе си още един американски бизнесмен, който тайно подкрепя нацистите. Ако захапеше стръвта, Фон Шюслер вероятно щеше да разкрие поне част от личните си симпатии. Но ако беше таен опонент на нацисткия режим, индикациите щяха да бъдат неуловими и Меткалф трябваше да бъде нащрек за признаци в поведението му или в изражението му.

— Убеден съм, че парите, подобно на любовта, винаги намират пътя — каза безпристрастно Фон Шюслер.

— Не всички мои колеги мислят като мен — каза предпазливо Меткалф. — Има бизнесмени, които не желаят доброто на нацистите. Те ви смятат за варвари.

Фон Шюслер сякаш настръхна.

— Кажете на вашите приятели бизнесмени, че ние не сме варвари. Германският народ — истинският германски народ — винаги е обичал красотата и силата. Ние се стремим само да наложим цивилизованост и ред. Обединена Европа под водачеството на фюрера ще е място на мир, законност и ред. А редът е жизненоважен за бизнеса, нали?

Меткалф наблюдаваше внимателно изражението му за някакъв признак на скептицизъм, проблясък на съмнение, намек за ирония, за най-дребното несъответствие между думите, които изричаше, и онова, което мислеше в действителност.

Не, нямаше. Лицето на Фон Шюслер остана спокойно, сдържано. Чувствата, които той изрази, бяха за него съвсем обичайни. Говореше така, както един учител обяснява разликата между влечугите и бозайниците на слаб ученик. Дребно човече със сивкавокафява коса и очила с дебели рамки дръпна настрана Фон Шюслер и започна да му говори бързо на немски.