Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Наистина ли вярваш, че германците възнамеряват да го спазват? Не ставай смешен.

— Налага се да се придържат към него. Германците не могат да си позволят да водят война на два фронта!

— Всеки договор, който Хитлер подписва, е само лист хартия, никога не го забравяй! Освен това той мрази комунистите.

— Хитлер не е идиот. Никога няма да нападне Русия. Би било лудост — би означавало края му. Хората му не може да не знаят колко силна е Русия, Червената армия…

— Червената армия? Именно в това е разковничето. Сталин застреля деветдесет процента от висшите командири на Червената армия през последните две години и Хитлер го знае.

Меткалф си поговори малко с американския посланик и той му разказа анекдот, който явно бе научил наизуст от непрекъснатото му повтаряне, как тоалетната в резиденцията му в „Спасо Хаус“ („Спаский дом“) се развалила и не можели да намерят кой да я поправи. Тогава посланикът звъннал на заместник-министъра на външните работи Андрей Вишински да го предупреди, че ако до час не му оправят тоалетната, ще отиде в Комисариата на външните работи, за да ползва неговата тоалетна.

Посланикът представи Меткалф на Амос Хилиард.

— Защо не дойдеш някой ден на обяд в посолството? — попита го посланикът.

— Разбира се — промърмори Хилиард, след като посланикът отмина. — Супа от домати в консерва, подправена с кондензирано мляко и ананас от консерва за десерт. Всички консервирани храни, които могат да се намерят. — После снижи гласа си: — Сега, нека видя, да, целият германски състав е тук. Не пропускат прием в дачата. Там е генерал Кьостринг, техният военен аташе, а до него е Хайнрих Херварт фон Битенфелд, когото всички наричат Джони — много полезен източник на информация, противник на нацистите, но това да си остане между нас. А там…

Но Меткалф не го слушаше. Там, в другия край на салона, под ръка с огромен пълен мъж с двойна брадичка и мустачки като четка за зъби стоеше Лана.

Беше облечена в бяла рокля със златисти нишки и изглеждаше на светлинни години от обикновената руска жена. Усмихваше се на нещо, което й говореше нейният любовник, но усмивката й изглеждаше тъжна, насила. Държеше чаша с шампанско, но не пиеше от нея. Лана бе заобиколена от германски офицери в униформи, както и от други мъже в цивилни дрехи, които обаче имаха по нещо издайническо германско — очила без рамки, мустачки като на Хитлер, арогантността на силата. Беше в центъра на група ухажори, но изглеждаше отегчена до смърт.

— …Ако искаш да си наясно с това — казваше Хилиард. — Няма причина да не се срещнете вие двамата. В края на краишата ти си американски бизнесмен, който се стреми да прави пари от каквото може, без да му пука с кого. Нали така?

— Извини ме — каза Меткалф и тръгна към нея като нощна пеперуда, привлечена от светлината. Докато си проправяше път сред тълпата, тя се обърна ненадейно и долови погледа му. Дъхът му спря. Видя в очите й нещо като искри, рикрита ярост, макар че от друг ъгъл можеше да бъде взето погрешно като любопитство — страст дори, като погледите, с които го удостояваше преди шест години. Но той знаеше как да го тълкува. Тя беше ядосана и не прикриваше яда си.

Докато се промъкваше през тълпата, се питаше: „Колко ли коктейла трябва да издържа?“ Търсеше в паметта си добре заучените духовитости. Дали тя щеше да си помисли, че я преследва. Всъщност в това нямаше нищо лошо, тъй като жените обичаха да тича след тях. Но тя не можеше да е сигурна. В края на краищата беше напълно обичайно хора като него да присъстват на прием от този род. Тя имаше да се чуди дали бе просто съвпадение.

— Стивън! — Беше отново жената на посланика, която го пресрещна и опря дланта си върху гърдите му. — Не забелязвам да разговаряш с никоя от присъстващите млади жени тук и смятам, че това е непоправима загуба. Та те умират за мъжка компания. Ти наистина трябва да изпълниш патриотичния си дълг.

— Ще си припомня годините от колежа — отвърна Меткалф и продължи към Лана, докато най-накрая се изравни с нея.

— О, едва ли е нужно да се връщаш толкова назад — закикоти се жената на посланика. — Знаем за всичките ти подвизи в Йейл. Чувам доста пикантни истории за теб.

— Съвестта ми е чиста — каза искрено Меткалф.

Беше толкова близо до Лана, че долавяше деликатния й парфюм, усещаше топлината, излъчвана от разголените й ръце. Сърцето му биеше толкова силно, че се чудеше дали не издава звук.

Изведнъж Лана се обърна и срещна погледа му.