Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Меткалф се засуети из стаята, докато Бишъп бръщолевеше, събирайки разхвърляните дрехи и сгъвайки онези, които не бяха разпрани. Ако смяташе да ходи на партито на американското посолство довечера, трябваше да побърза, което означаваше да се отърве от наквасения британец.

Бишъп отпи още една яка глътка от „кафявата водка“. После снижи гласа си и започна да шепне:

— Може би не бива да го споделям с теб, Меткалф, но знам от сигурен източник, едно птиче, което работи за един тип в централата…

— За кого? — попита Меткалф, обзет внезапно от чувство на тревога.

— Така му викам — централата… — продължи Бишъп. — Та птичето ми довери, че човекът на Сталин — Молотов заминава утре сутринта за Берлин. Тръгва от Белоруската гара утре сутринта с голяма делегация.

— Наистина ли? — каза Меткалф равнодушно.

Ако беше вярно, новината си я биваше. Щом Сталин изпращаше външния си министър в Германия, значи се опитваше да укрепи връзките си с нацистите…

— Британците се отнасят несериозно съм Съветите — каза Бишъп, клатушкайки се — Но когато научат за това, яко ще се напикаят. Лондон смята, че руснаците може да са подписали тъпо парче хартия с фрицовете, но тайно ги мразят. Простотии! Това звучи ли ти като неутрална позиция, Мет…

— Това вярно ли е?

Бишъп вдигна едва пръста си и го размаха пред Меткалф. Той се оригна и после се олюля напред-назад.

— Безупречен източник, както ти казах. — После свали пръста си, облегна се назад със зяпнала уста. — Не ме будалкай.

— Не се тревожи, Тед.

— Тревогата и моя милост сме близнаци, както обичам да казвам — избоботи Бишъп и добави тихичко: — Ти не си ли шпионин, а? Тая история с бизнеса не е ли класическо прикритие?

Меткалф се смрази. Успя да се усмихне, подготвяйки се да каже нещо умно като опровержение, но в същия миг британецът избухна в смях, който постепенно стана задавен, и се втурна към банята, блъскайки вратата след себе си. Меткалф чуваше как се дере и пъшка.

— Добре ли си? — викна Меткалф, но единственият отговор от страна на Бишъп бе охкане, последвано от още напъни за повръщане. Меткалф поклати глава и започна бързо да се облича. Каквито и да бяха тайните връзки на Тед Бишъп, той си беше пияница, прям и простосърдечен, което гоправеше повече досаден, отколкото опасен. След няколко минути се чу водата в тоалетната и Бишъп се показа, хилейки се тъпо.

— А, Меткалф — промърмори той, — ще ми оставиш ли пастата си за зъби и крема за бръснене, като си тръгваш от Москва? Тук е наистина дяволски трудно да се снабди човек с подобни неща, а?

Роджър все още не се беше върнал в „Метропол“. Номерът бе да стигне до дачата на посолството, без да го проследят, което изключваше поръчка за кола и шофьор чрез „Интурист“ или повикване на такси, ако въобще можеше да се намери. Един от младежите на рецепцията, по-приветливият от двамата, му се усмихна, докато Меткалф доближаваше.

— Нуждая се от превоз — каза Меткалф.

Говореше руски, но развалено, с нарочно неправилен акцент. Ако руският му бе прекалено разговорен, щеше да предизвика подозрения. По-добре беше да звучи като безпомощен чужденец.

— Превоз?

— Кола.

— Мога да звънна в „Интурист“ — каза регистраторът и се протегна към телефона.

— Не — ухили му се Меткалф. — Нищо официално. Аз — е, искам да си остане само между нас, момчета, нали? Лично е.

Регистраторът бавно повдигна брадичката си, присви очи, а устните му се изкривиха леко в разбираща усмивка.

— Лично — повтори той.

Меткалф снижи още повече гласа си.

— Замесена е жена, разбираш ли? Красиво момиче. Очи черние — добави той, имайки предвид старата руска песен. — Тя е екскурзовод в „Интурист“ и се притеснява шефовете й да не научат… разбра ли?

Руснакът разбра.

— Не искаш да намесваш никого от „Интурист“ — каза той, кимайки. — Но това е доста трудно, сър. „Интурист“ е официалната ни организация, обслужваща чуждестранните туристи. — Той вдигна безпомощно рамене. — Москва не е Лондон или Ню Йорк, сър. „Интурист“ е единственият официален превозвач за чужденци.

— Абсолютно — каза Меткалф и съвсем дискретно бутна дебела пачка рубли под тезгяха, прикрити зле под листовка на „Метропол“. — Трудна ситуация наистина. Ако можеш да измислиш нещо, каквото и да било неофициално транспортно средство, с което да стигна до моите очи черние, ще бъде оценено високо.

— А, да, сър — каза чиновникът, изведнъж ентусиазирано. — На любовта винаги трябва да се даде път.