Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Както ти казах, това е само една от групичките тук. Само един от елементите. Рузвелт започна да признава отскоро, че чичо Джо Сталин може и да не е толкова добро момче. Започна да осъзнава някои неприятни истини за болшевиките. — Той снижи гласа си. — Виж само какъв чвор изпрати за посланик. Надут донор на предизборната му кампания, мазен нюйоркски адвокат, който не знае нищо за Русия, мрази я повече от всички останали. Презира Съветите, без да знае нищо за тях. Няма нищо по-лошо от фанатизъм, основаващ се на невежество. Той също си има своите клакьори, тълпата, която мрази Русия, типовете, които са така уплашени от вируса на болшевизма, че са готови на всичко, за да саботират отношенията ни с Кремъл. Готови да помогнат на Берлин дори. Гледат на нацистите като на единствената надежда да спрат разпространението на комунизма по света.

— Ти наистина ли искаш да кажеш, че има хора, които работят в полза на Хитлер?

— По същата система на двойно счетоводство, да. Или по-лошо. Проблемът е, че човек така и не е наясно с нещата. Тук е наистина дяволско гнездо на пепелянки…

— Разбрах.

— Но не за това си тук. Ако съм разбрал правилно шиф-рограмите, очакваш от мен конкретни разузнавателни сведения. Искаш да разбереш какво знаем за съюза между нацистите и Съветите, дали е истински. Или някакъв вид тактика и от двете страни.

— Отчасти за това съм тук.

— И това е голямото неизвестно. Загадката на Сфинкса. Нещото, от което всички се вълнуваме. А ти защо се интересуваш ми е много любопитно?

— Налага се да спрем до тук.

— Херметизация — каза Хилиард, кимайки. — Сегментация. Добре, позволи ми да ти кажа нещо. От година и половина непрекъснато пращам телеграми във Вашингтон и ги предупреждавам, че Сталин възнамерява да подпише пакт за ненападение с Хитлер и знаеш ли какъв бе отговорът им всеки път? Пълно недоверие. Отричане. „Абсурд, подобно нещо не може да се случи никога“ — настояваха идиотите. Марксисткото правителство не би сключило сделка с идеологически враг. Вашингтон така и не може да схване простичкия факт, че единствената грижа на Сталин е да съхрани съветската система. Идеологията няма нищо общо. Това е самосъхранение.

— Знаел си, че ще сключат сделка?

— Имах източници.

— В Кремъл?

Хилиард поклати глава и се усмихна загадъчно.

— Всички знаеха, че Берлин и Москва преговарят, но дори и руснаците не бяха сигурни дали ще подпишат споразумение. Как разбрахме ли? Ще ти разкажа една история. Когато германският външен министър Рибентроп пристигна в Москва да подпише със Сталин пакта, руснаците не разполагаха дори с едно нацистко знаме, за да го издигнат по време на церемонията по посрещането на летището. Търсиха къде ли не и не успяха да намерят. През последните шест години те отправяха нападки към нацистите и съвсем естествено беше да нямат техен национален флаг. Накрая изровиха някакво подобие на знаме от филмово студио в Москва, използвано във филм с антинацистка насоченост, което естествено е било бракувано.

— Но ти си знаел — настоя Меткалф. — Знаел си, че предстои такава сделка.

Това означаваше, че Амос Хилиард разполага с източник в германското посолство — помисли си Меткалф.

— Тайната на успехите ми, колкото и да са ограничени в Москва, е, че се опитвам да мисля като Сталин — каза дипломатът. — Трябва да призная, че това съвсем не е приятно. Но той е изключително прагматичен човек. Срещал съм се с него; имах възможността да го преценя. Той е безмилостен, но безмилостно практичен. Знам начина му на мислене. За него Франция е бита карта, британците са с ПОДВИТИ опашки, изолирани от континента. Съзнава много добре, че Лондон няма съюзници в Европа — нито един! И Сталин е наясно, че не разполага с друга карта. Знае, че сделка се сключва винаги със силния, не със слабия. Готов е на всичко да държи германците далеч от съветските граници.

— За него дори е още по-добре, ако фюрерът се насочи към Полша, Балтика и Бесарабия.

— Точно така. Хитлер не иска да води война на два фронта. Това ще го унищожи. Ще е истинска лудост да нападне Русия, докато се сражава срещу британците. Това ще разпокъса армията му, ресурсите и ще гарантира неговото фиаско. А Хитлер, каквото и да говорим за него, не е глупак. Което отново ни връща към загадката на Сфинкса, голямото неизвестно. Истински ли е този съюз между Хитлер и Сталин? Добре, позволи ми да ти отговоря. По дяволите, истински е. Истински като войната. Като самолюбието им.