Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

А сега страдаше и се питаше какво бе преживяла и дали се бе променила през последните шест години? Каква бе станала? Дали си бе останала същото крехко и пламенно момиче?

В какво се канеше да я забърка?

Внезапно публиката избухна в бурни ръкопляскания след падането на завесата и Меткалф се опомни от унеса си. Беше дошъл антрактът. През повечето време той се бе унесъл в мислите си, в спомените си за Лана. Усети, че очите му се бяха навлажнили.

В този миг дочу глас иззад гърба си, съвсем близо:

— Човек не може да откъсне очи от нея, нали? Аз не мога.

Меткалф се обърна бавно и видя човека от ГРУ зад себе си да ръкопляска бурно. От движенията на ръцете куртката му се разтвори достатъчно, за да покаже блясъка на метал в кобур.

Лъскав 7,62-милиметров „Токарев“ с никелирано покритие.

— Аз не мога.

Какво намекваше той?

— Тя е невероятна — съгласи се Меткалф.

— Както ви казах, не пропускам нейните представления — каза агентът на ГРУ. — Гледам ги от години.

Тонът му бе доверителен, заплашителен, пълен с намеци: типично злобен глас.

Запалиха осветлението и зрителите станаха от местата си. Антрактите в Болшой, както в повечето руски театри, неизменно означаваха посещение на бюфета. Там имаше водка, шампанско, червено и бяло вино, пушена сьомга и есетра, шунка и колбаси, студено пилешко. И тъй като в тези времена московчани се хранеха зле и пазаруваха с купони, не бе учудващ напливът от хора към бюфета.

Агентът от ГРУ стана веднага щом Меткалф се надигна от мястото си с явното намерение да го последва. Но множеството от хора препречваше пътеката към изхода и Меткалф успя да се промъкне, оставяйки руснака далеч зад себе си. Меткалф се чудеше какво възнамерява агентът да предприеме. Той беше дал на Меткалф да разбере, че го следи внимателно. Руснакът въобще не се опитваше да се прикрива.

Агентът на ГРУ наблюдаваше ясно как Меткалф си проправя път с лакти през тълпата, предизвиквайки протести от онези, в които се блъскаше.

— Молодой человек! Нельзя без очереди! — скара му се възрастна жена.

Беше класическа реакция: руснаците, особено възрастните жени, обичаха да поучават непознатите, да ги съветват как да се държат. Те можеха да те сгълчат, ако си излязъл в студа без шапка. Обичаха да се бъркат в живота на другите.

— Простите — отвърна любезно Меткалф.

Когато стигна до фоайето, той започна да се промъква през още по-плътно множество от хора и успя да се отдалечи достатъчно от човека на ГРУ. Беше се отървал поне временно от своя наблюдател.

Знаеше къде отива. Беше идвал в Болшой безброй пъти, навестявайки Лана. Познаваше разположението по-добре дори от повечето редовни посетители.

Облечен в смокинг, със сериозно изражение на лицето, той успя да се добере необезпокоявано до боядисаната в бежово врата, на която пишеше на кирилица: НЕ СЕ ДОПУСКА ПУБЛИКА. Беше отключена, както винаги. Но вътре до маса седеше дежурният от охраната, мургав и с пъпчиво лице мъж в синя униформа. Той бе типичен съветски дребен служител, който по нищо не се различаваше от служителите в царско време — безразличен към работата си и същевременно изключително враждебен към всеки, който се опита да оспори властта му.

— Подарък за прима балерината, г-ца Баранова — заяви Меткалф на руски с британски акцент. — От британския посланик, добри човече.

Човечето го изгледа подозрително и му препречи пътя с ръка.

— Не можете да влизате там. Оставете го при мен. Ще се погрижа да го получи.

Меткалф се засмя.

— О, страхувам се, че сър Станфорд Крипс няма да позволи, приятел. Подаръкът е твърде ценен и ако нещо се случи с него, е, не ми се ще да си помисля дори, че може да се стигне до международен скандал, което да доведе до разследване… — Той млъкна за миг, извади тънка пачка рубли и я подаде на пазача. Очите му станаха на понички. — Съжалявам, че ви обезпокоих — продължи Меткалф, — но наистинасе налага да предам подаръка лично на г-ца Баранова.

Пазачът бързо прибра подкупа в джоба на якето си, оглеждайки се крадешком.

— Добре, какво чакате? — каза той и махна на Меткалф. — Отивайте. Бързо. Не стойте.

Зад кулисите сценични работници трескаво пренасяха огромни макове и монтираха огромен рисуван проспект на пристанището: Гуоминдан в Китай с носа на гигантски съветски кораб на фона на оранжевото небе. Група балетисти, някои с костюми на съветски моряци, други облечени като кулита 3 3 Возачи на коли в Индия, Япония, Китай и други азиатски страни. — Бел. прев. , се мотаеха наоколо или пушеха. Няколко балерини в китайски костюми и силно изрисувани лица припкаха в сатенените си полички и палци. Меткалф долови уханието на сценичен грим.