Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Млъкни, глупак такъв — изкрещя Меткалф.

Той се наклони към групенфюрера и измъкна от джоба на куртката му неприличните картички. Размаха ги във въздуха. После изсумтя силно в лицето на германеца.

— Погледнете само как си прекарва времето този дегенерат — озъби се той на немски, обръщайки се към часовия. — И само му помиришете дъха на пиянде.

Лицето на Колер почервеня.

— Как смееш…

— Дали е някаква тъпа шега или обикновен саботаж, помислете само кой е източникът! Пиян дегенерат, който се опитва да забави дела, свързани с райха. — Той посочи към Колер. — Ти, който и да си и каквито и да са намеренията ти, нямаш право да се намесваш в работа от най-висш порядък! Както казва нашият фюрер, бъдещето принадлежи на бдителните. — Той поклати глава с отвращение. — Гот им Химел! Ти позориш всички ни.

След това Меткалф се обърна на токовете си и се отдалечи в посока към хангара, където бе видял да влиза Скуп. Но наостри уши, за да чуе евентуални викове, тичащи стъпки, въобще всякакъв знак, че хитростта му не е сполучила. Чуваше как Йоханес Колер продължава да спори с охраната, повишавайки тон, докато накрая се разкрещя от гняв. Контраударът на Меткалф бе проработил, но вероятно му бе спечелил не повече от минута-две.

Това бе по-добро от нищо. Понякога границата между успеха и провала може да се измери с няколко секунди.

Меткалф се затича. Хангарът пред него бе огромна сграда с формата на варел, построена от железобетонен. В отдавнашните времена тя бе служила за прибиране на дирижабли. Сега приютяваше самолета „Юнкерс Ju-52/3“, с който в този момент трябваше да отлети испанският министър на външните работи.

Но ел министро беше неочаквано възпрепятстван, а неговият пилот, както Меткалф забеляза, лежеше проснат на земята, чернокос мъж в кожено яке. Какво ли бе сторил Скуп на човека? Дали го бе убил? Скуп бе пилот, а не оперативен, но ако се наложеше да отнеме живот, щеше да го направи.

Когато Меткалф наближи, дочу рева на трите мощни двигателя на самолета. Грозната, издължена машина се раздруса и потегли напред. Скуп седеше в кабината, виждаше се ясно през люка от плексиглас, махаше му енергично да се качва и викаше, но ревът на моторите заглушаваше думите. Самолетът бе с дължина около двайсет метра и почти шест метра висок. Върху нагънатата му обвивка от лека сплав бяха изписани думите „ИБЕРИЯ-ЛИНЕАС АЕРЕАС ЕСПАНЬОЛАС“. Самолетът бе произведен в Германия по поръчка на испанския национален въздушен превозвач, вероятно останал от времето на Испанската гражданска война. Пълна лудост! Скуп очакваше от него да скочи в движещ се самолет. Нямаше друг избор; Меткалф забеляза няколко полицаи да тичат към него, размахвайки оръжията си. Предпазвайки се от гигантските остриета на перките, той се втурна с пълна скорост край ниските, носещи крила и се хвана за вратата на кабината, която стоеше отворена. Нямаше никаква рампа, а и не бе необходима. Той се повдигна, мушна се в кабината, докато самолетът набираше скорост по чакълестата настилка, затвори вратата и я заключи.

Чуваше експлозиите от куршумите, които удряха обшивката от дуралуминий. Самолетът беше леко блиндиран и можеше да устои на обикновена стрелба, но само толкова. Двигателите виеха, увеличавайки оборотите. През малкото прозорче от плексиглас наблюдаваше как пистата лети под тях. В предната част имаше дванадесет седалки и за стандартите на повечето самолети „Юнкерс“ интериорът беше почти луксозен. Меткалф тръгна напред, но внезапно залитна и се строполи на пода. Лазейки, най-накрая той стигна до пилотската кабина.

— Закопчай се! — викна му Скуп, след като Меткалф скочи в седалката на втория пилот.

Нов залп от картечен огън засипа кожуха на мотора. За късмет пилотската кабина сочеше нагоре и се оказа извън периметъра на стрелбата. През плексигласа той виждаше ясно източника на преградния огън: трима от четиримата военни полицаи стреляха с картечници от около триста метра разстояние.

Внезапно Меткалф осъзна, че самолетът се носеше точно срещу часовите. Скуп най-вероятно се целеше в тях. Тъкмо фучащата машина ги достигаше, когато полицаите побягнаха и се хвърлиха на земята встрани. Нямаха никакво желание да рискуват живота си с безразсъден опит да спрат самолет с тежина най-малко седем тона.

Докато Меткалф си закопчаваше коланите, чуваше как Скуп говори в микрофона, но не успя да разчлени думите. Ревът на двигателите стана още по-силен, тъй като машината набираше скорост и дроселът се отвори напълно. Скуп издърпа управляващия лост, за да осигури максимална въздушна тяга и подходящ ъгъл на издигане. Последва нов картечен огън по фюзелажа, някъде в задната част, след което самолетът се издигна.