Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Защо се бавиш толкова — кресна министърът.

Анри бърникаше в двигателя, правейки се, че наглася един от цилиндрите.

— Скоро ще е готово. Мисля, че напипах повредата. — А наум добави: — Мръсна курва.

Старото рено спря до караулката, която блокираше достъпа до шосето към летище „Орли“. Двама германци полицаи веднага изскочиха отвътре.

Меткалф, облечен в откраднатата гестаповска униформа, свали стъклото.

— Хайл Хитлер! — викна той и показа значката на Гестапо с властно изражение.

Военните полицаи го поздравиха, отговаряйки „Хайл Хитлер!“ и махнаха на колата да продължи.

Стана така, както Меткалф очакваше. Въобще не провериха значката, не зададоха нито един въпрос. Никой полицай не би рискувал службата си или главата си да създава затруднения на офицер от Гестапо, който явно бе тръгнал по работа.

— Добре се справи — каза другият пътник в колата, който бе и нейният собственик.

Роджър „Скуп“ Мартин бе висок и едър като планина мъж с червена къдрава коса, преждевременно оредяла. Той беше на двайсет и осем години, колкото Меткалф. Лицето му имаше жълтеникав тен и белези от акне. Мартин бе ас от Кралските военновъздушни сили, току-що прикрепен към британската Служба за специални операции, създадена от Уинстън Чърчил няколко месеца по-рано за извършване на саботажи и диверсионни операции. Той живееше в Париж и за прикритие работеше като главен лекар на Войнишкия център, който се грижеше за прехраната на военнопленниците и посещаваше ранените в болниците. В качеството си на хуманитарен служител бе един от малцината в Париж, който разполагаше с разрешително да кара частния си автомобил.

— Това бе най-лесната част — каза Меткалф.

Очите му заоглеждаха асфалтирания паркинг. Откакто завладяха Франция, нацистите превърнаха „Орли“ от гражданско летище във военна база. Сега тук кацаха и излитаха единствено военни самолети и понякога самолети на високопоставени правителствени лица. Войници на Вермахта патрулираха из района с леки картечници МО-34, 9-милиметрови шмайзери или полуавтоматични пушки МР-38. Цялото поле бе задръстено от военни транспортни автомобили — камиони „Шкода“ и „Щаер“, както и тритонни камиони „Опел Блиц“

— Ето я — каза Роджър, сочейки към вратата в телената ограда, която пазеше пистите и хангарите.

Меткалф кимна и завъртя волана.

— Много мило от твоя страна, че правиш това за мен, Скуп — каза той.

— Да не би да имах избор? — измърмори Мартин. — Коркоран се обади на сър Франк и той веднага ме изстреля да летя до проклетата Силезия.

— Правиш го заради мен — отговори Меткалф с лукава усмивка.

Роджър използва каналите на Службата за специални операции, за да предаде на Коркоран спешно послание от Меткалф за кошмарната касапница в Пещерата, както и да го уведоми за промяната в плана. Сега Коркоран трябваше да уреди престой за двама души в Москва.

— Хм-м. И приятелството си има граници — отвърна начумерено пилотът.

Меткалф познаваше добре своя приятел и неговото тънко чувство за хумор. Роджър Мартин често се правеше на мъченик, оплакваше се от лошия си късмет в живота, но това бе поза. Играеше покер по същия начин, мрънкаше колко лоши карти са му се паднали точно преди да извади флош роял.

Беше роден и учил в Коняк в семейството на майка французойка и баща ирландец. Предците на Роджър бяха производители на коняк във Франция още от осемнадесети век. Имаше двойно гражданство, говореше френски като местен, но смяташе себе си за британец. Още първия път, когато видял безмоторен самолет да кръжи в небесата над Па дьо Кале, започнал да мечтае да лети. Семейният бизнес бил за него безинтересен и той станал пилот на „Ер Франс“, после служил във Френските военновъздушни сили в Сирия. След нахлуването на нацистите във Франция се присъединил към доброволния резерв на Кралските ВВС и след курс на обучение станал пилот за специални поръчения в „лунните ескадрили“ на Кралските ВВС. Базиран в Тангмър, на южния английски бряг, той летял на „Лиси“, малък едномоторен самолет „Уестланд Лисандър“, по време на евакуацията на Дюнкерк, пращайки доставки по въздуха на войските, отбраняващи Кале. Много самолети „Лисандър“ бяха свалени, но не и този на Скуп. Той бе навъртял хиляди часове нощни полети, изпълнявайки нелегални мисии в Европа по спускане или евакуиране на британски агенти. Никой не бе по-добър от Роджър Мартин в излитане или приземяване на неравни и кални терени във френски ферми под носа на врага, осветени само с факли. Но за Скуп беше типично да скромничи по отношение на невероятните си умения.