Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Само нацист би могъл да пристигне с такъв грохот. Някакво подкрепление? Втора група? Бяха дошли за него.

Меткалф прескочи трупа на Лангхорн, измъкна се през отворената врата и се втурна нагоре по стълбите към съседната сграда. Докато бягаше, мярна през прозорчето на мазето три или четири черни ситроена, паркирани на улицата. Явно Гестапо стоеше зад всичко това.

Този път обаче имаше резервен изход. Измъкна се на покрива на сградата и измина известно разстояние, после скочи в една от тесните улички зад авенюто.

Едва дишаше, но продължи да тича. Трябваше да стигне до апартамента на Дерек Къмптън-Джоунс, да го предупреди да не отива в станцията, а също така да разбере какво се бе случило, ако Дерек имаше представа. В случай, че Дерек беше избягал.

Не беше там; поне не успя да открие никъде тялото му. Къмптън-Джоунс работеше главно нощем, а през деня спеше; останалите бяха имали лошия късмет да поемат ранните дежурства. Може би — моля те, Господи — Дерек бе жив? А дали Корки знаеше за този кошмар? Меткалф намали темпото чак когато доближи кооперацията на Дерек. Въпреки строгите правила на Корки за хер-метизация Меткалф знаеше къде живее Дерек; екипът в Париж беше малък и те бяха приятели в края на краищата. Застана на отсрещния тротоар, правейки се, че разглежда витрините, но напрягаше зрението си да долови отраженията в стъклото. След няколко минути се успокои, че няма нищо подозрително около сградата; нито чакащи автомобили, нито мотаещи се минувачи. Бързо пресече улицата, влезе в сградата и се изкачи пеша до апартамента на Дерек. Пред вратата се ослуша, после почука. Никакъв отговор. Отново почука и извика. — Дерек?

Ако Дерек беше вътре и се страхуваше да отвори, щеше да разпознае гласа му. Минаха няколко минути и нищо.

Огледа се и не видя никого. Извади от портфейла си дълга и тънка метална пластинка със закривен край. Беше примитивен шперц, с който бе обучен да работи. Вмъкна пластинката и започна да я движи навътре и навън, нагоре и надолу, после завъртя надясно. Не след дълго ключалката поддаде. Тези старовремски френски ключалки не бяха никак сложни, каза си Меткалф и въздъхна с облекчение.

Беше идвал в дома на Къмптън-Джоунс няколко пъти да пийнат уиски, докато Дерек слушаше запленен разказите на Меткалф за работата му на терен… както и за любовните му подвизи. За младия британски шифровчик Меткалф олицетворяваше всичко вълнуващо, свързано с нелегалната работа. Чрез Меткалф Дерек успяваше да усети нейната тръпка.

Меткалф се огледа, после се обади за всеки случай, ако Дерек още спеше. После почука на вратата на спалнята. След като никой не отговори, Меткалф отвори вратата.

Първото нещо, което го връхлетя, бе острата, метална миризма на кръв, както мирише метална монета върху езика. Сърцето му биеше лудо, докато влизаше в стаята. Няколко секунди по-късно видя тялото на Къмптън-Джоунс и не можа да се сдържи да не извика.

Дерек лежеше по гръб на пода близо до дрешника. Лицето му бе моравочервено, какъвто е цветът на стара рана, очите му бяха изскочили от орбитите си, както на Джони Бетс. Устата му бе леко отворена. Върху гръкляна му имаше тънка и вдлъбната навътре ивица като панделка от съсирена кръв.

Той също бе удушен.

Меткалф потрепери. Очите му се напълниха със сълзи. Падна на пода, попипа врата на Дерек за пулс, но знаеше, че няма да усети нищо. Дерек беше убит.

— Кой е направил това? — каза Меткалф с тих, но свиреп глас. — Кой, по дяволите, ти стори това?

Сигурно бе глупаво да си мисли, че някои убийци са по-жестоки от други — убийството си беше убийство, но Меткалф смяташе, че да удушиш някого по този начин е ненужна бруталност. После отново си даде сметка, че в удушаването имаше тактическо предимство. Това бе безшумен начин за убийство, най-безшумният. Отнемайки способността на жертвата да издава звуци и прекъсвайки кръвоснабдяването на мозъка, убиецът изключваше възможността от силен вик. И все пак малцина биха прибягнали до удушаване. Убиецът не само бе опитен; той беше психически разстроен човек.

Удушаването бе неговият подпис.

Меткалф успя да се изправи на крака. Олюлявайки се, на ръба на припадъка, той стигна до входната врата на апартамента точно когато тя се отваряше.

Вътре се появи германец. Мъж на средна възраст в гестаповска униформа, с пагони на щандартенфюрер.

Полковникът държеше в ръка своя валтер.

— На място — излая той, насочвайки пистолета си към Меткалф се протегна за пистолета на глезена си.