Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Исусе! — викна Чип Нолън. — Всички са мъртви?

— Всички освен човека, когото познаваш като Джеймс — отвърна Корки с напрегнато изражение.

Той току-що бе влязъл в скромния апартамент в Осми район, който Бюрото използваше като една от няколкото тайни квартири в Париж.

— Мили Боже! — занарежда Нолън с покруса. — Кой го е направил? Кои копелета?

Коркоран отиде до прозореца и надникна на улицата.

— Затова се нуждая от помощта ти. Единият е застрелян. Но другите двама са удушени.

— Удушени?

— По същия начин като белгийския библиотекар миналата седмица, който също бе член на организацията ми. Предполагам, че е дело на един и същ убиец от СД. Но ми трябва потвърждение, пълна съдебна експертиза.

Нолън кимна.

— Опасно е, но ще опитам. Копелета!

Коркоран се дръпна от прозореца и бавно поклати глава.

— Това е тежък удар за дейността ни.

— Удар? Мили Боже, Корки, не мога да разбера как го правиш. Ти гледаш на света като на голяма шахматна дъска. За Бога, та това са човешки същества. Имат майки, бащи, вероятно братя и сестри. Имат имена. Нищо ли не означава за теб загубата на човешки живот?

— Абсолютно не — тросна се Корки. — Загубата на човешки живот из цяла Европа и САЩ. Нямам време за сантименталности във връзка със съдбата на шепа анонимни мъже, които са били наясно с рисковете, преди да се захванат с това. Аз съм загрижен за опазването на свободата на планетата. Индивидът винаги е подчинен на общото благо.

— Тези думи може със същия успех да бъдат изречени и от устата на Джо Сталин — каза Нолън. — Диктаторите говорят точно по този начин. Момче, ти наистина пикаеш лед. Наистина си безсърдечно копеле.

— Само когато го изисква работата.

— И кога е това?

— През цялото време, приятел. През цялото време.

Испанският дипломат беше бесен.

Хосе Феликс Антонио Мария ди Лигори-и-Ортис, министър на външните работи на военната хунта на испанския генералисимус Франсиско Франко, пристигна от Париж за поредица от тайни срещи с адмирал Жан Франсоа Дарлан, командващ въоръжените сили на режима във Виши. Частният му самолет по график трябваше да излети от летище „Орли“ след четвърт час, а лимузината му все още бе блокирана на южната магистрала по средата между Порт д’Орлеан и „Орли“.

При това колата направи засечка не другаде, а в тунел! Лъскавата черна лимузина „Ситроен“ Траксион Аван 11N просто спря, двигателят й угасна и сега шофьорът се бе навел под вдигнатия капак, опитвайки се да запали мотора.

Погледна часовника си и нервно докосна екстравагантните си мустаци.

— Мадре де Диос! — възкликна министърът. — Карай! Какво, по дяволите, става?

— Моите извинения, ваше превъзходителство! — викна шофьорът. — Изглежда, е предавката. Правя каквото мога.

— Самолетът ми излита след петнайсет минути! — припомни му испанецът. — Побързай!

— Да, господине, разбира се — каза шофьорът. След което промърмори на себе си на френски. — Проклетият самолет няма да тръгне без него.

В испанската делегация имаше още трима членове, а те чакаха в другата кола зад тях. Така че всички щяха да закъснеят. Много важно!

Шофьорът, който се казваше Анри Корбие, напсува надутия испански фашист със смешни мустачки. Откакто преди два дни пристигна в Париж, Ортис раздаваше заповеди наляво и надясно. Той наистина бе непоносим.

Днес шофьорът трябваше да виси осем часа в студа пред някаква шибана правителствена сграда, докато Ортис разговаряше с неколцина задници от правителството във Виши и с пасмина нацистки генерали. Испанецът не му разреши да отиде до кафенето. Не, трябвало да седи в студа и да чака. А при оскъдния бензин не можеше да си позволи да остави двигателя включен.

Така че, когато един от неговите приятели, който споделяше ненавистта му към швабите заради разрухата, която причиниха на Париж, помоли Анри за дребна услуга, той не само се съгласи, ами го направи с охота. Не искам нищо незаконно, увери го приятелят му. Само ще забавиш лимузината на път към летището. Нека шибаният испански фашист да закъснее. Така нашите хора на „Орли“ ще имат време да направят каквото е необходимо с фашисткия самолет „Юнкерс-52“. Не ти трябва да знаеш какво означава това. Незнанието е най-добрата защита. Никой няма да може да докаже, че двигателят на автомобила е бил в изправност.

Анри беше готов да направи това без пари, но когато му обещаха вкусна и тлъста коледна шунка, ако изпълни патриотичния си дълг, сърцето му се разтуптя. Да получиш една от най-ценните стоки — шунка, която въобще не се намираше, за нещо, което така или иначе си навит да направиш, какъв късмет.