Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Ако обичате, не вадете оръжие — продължи германецът. — Няма да имам друг избор, освен да стрелям.

Меткалф прецени, че щандартенфюрерът имаше предимство от няколко секунди и че изваждането на оръжието бе равносилно на самоубийство. Гестаповският офицер изглеждаше напълно сериозен и готов да стреля. Нямаше избор.

Меткалф се вторачи надменно в германеца и бавно прибра ръцете си.

— Ръцете до тялото — заповяда германецът.

Меткалф се подчини безмълвно. Но продължи да зяпа високомерно.

Накрая проговори на немски.

— Свършихте ли, щандартенфюрер! Достатъчно ли ви е?

Очите му гледаха ледено, но изражението му бе флегматично, надменно. Меткалф бе научил немски още в детските си години и го говореше перфектно и ако имаше някакъв акцент, той бе от хохдойч, изискания език, който говореха аристократичните му преподаватели по немски в пансиона му в Швейцария. Германците бяха изключително чувствителни на тема класов произход и Меткалф знаеше, че този агент на Гестапо щеше да се притесни.

— Извинете? — каза гестаповският полковник, а тонът му рязко се промени. Сега не звучеше заповеднически, а притеснено.

— Думкопф! — повиши глас Меткалф. — Кой, по дяволите, заповяда британецът да бъде убит? Ти ли?

— Господине?

— Това е нетърпимо. Дадох изрична заповед британецът да бъде заловен жив и отведен за разпит. Некадърни глупаци! Идиоти! Ще наредя да се направи разследване. Всичко оплескахте.

По лицето на германеца се изписаха последователно объркване, тревога и страх. Той извади портфейла си и показа служебната карта от Гестапо.

— Цимерман — прочете Меткалф върху картата, сякаш се опитваше да запомни името. — Вие, хер щандартенфюрер Цимерман, ще бъдете държан лично отговорен за тази каша! Вие ли наредихте да убият британеца?

— Не, господине, не съм аз — отговори гестаповецът, уплашен от арогантността на Меткалф. — Казаха ми, че американецът се е появил тук, сър, и аз грешно предположих, че това сте вие. Беше логично предположение.

— Позор! И защо са забавихте толкова много? Чакам от петнайсет минути! Това е просто нетърпимо!

Меткалф бръкна в джоба на сакото си и извади пакета цигари, който отмъкна от единия от гестаповците в книжарницата. Беше „Астра“, популярна нацистка марка. Той взе една цигара и запали с противовятьрен кибрит „Щурмстрайххьолцер“. Сигналите, които даде, бяха непоклатими: той бе германски офицер.

Изпускайки дима през ноздрите си, Меткалф каза:

— Сега изнесете това тяло оттук.

После се наведе да извади пистолета си, клатейки глава с погнуса, и тръгна към вратата.

— Извинете — викна ненадейно германецът.

В тона му имаше промяна, която Меткалф намери за обезпокоителна.

Меткалф се обърна начумерено и забеляза объркване върху лицето на гестаповеца. Германецът сочеше с пистолета си към десния крак на Меткалф.

Меткалф погледна надолу и видя онова, към което сочеше германецът. Крачолът на панталона му бе подгизнал от кръв. Раната му, макар и недълбока, кървеше обилно.

Моментната изненада на Меткалф затвърди подозрението на полковника. Нещо не е наред — мислеше си гестаповецът и това съвсем ясно личеше по напрегнатото му изражение.

— Господине, имам право да ви поискам документите за проверка — каза германецът. — Искам да се уверя, че вие наистина…

Меткалф не го дочака да си завърши мисълта. Той измъкна пистолета и стреля. Куршумът уцели гърдите на германеца и той се свлече на пода. Меткалф стреля още веднъж, прицелвайки се на същото място. Вече бе сигурен, че нацистът е мъртъв.

Да, мъжът бе умрял, но всичко се промени. Гестапо го издирваше, независимо дали знаеха истинското му име. Това означаваше, че не може да рискува да се появи на гарата. Не можеше да вземе влака от Париж и да изпълни инструкциите на Корки. Налагаше се промяна в плановете и Корки трябваше да бъде уведомен.

Меткалф знаеше, че сега е белязан. Не можеше вече да се движи свободно из улиците.

Доближи се бавно до мъртвия германец, провери пулса на гърлото му. Нямаше. Видя двете малки дупки от куршуми в средата на гърдите му. Макар куршумите да бяха проникнали през куртката, дупките бяха съвсем малки и незабележими.

Действайки бързо, той съблече униформата на полковника от Гестапо. Свали собствените си дрехи, прехвърли портфейлите, документите, ключовете и паспорта в гестаповската униформа. Събра дрехите си на вързоп и ги хвърли в банята, после навлече гестаповската униформа. Кройката не беше лоша, макар да се чувстваше странно скован, притеснен като в скафандър. Нагласи черната вратовръзка така, че да прикрие дупчиците от куршумите, и я фиксира с нацистката значка, която агентът бе използвал като игла за вратовръзка. Взе документите на полковника и пистолета му, които можеха да послужат. В аптечката на Дерек намери марля и лейкопласт. Бързо превърза раната на бедрото си и излезе от апартамента на Дерек, за да открие единствения човек, който можеше да го изведе бързо от Париж.