Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Какво ли се бе случило?

Станцията!

Меткалф се втурна през бара, прескачайки катурнатите столове и счупените стъкла. Тръгна надолу по стълбището към мазето, налучквайки пътя в тъмнината до килера. Бутна вратата.

Бързо хвана дръжката на метлата, завъртя я в посока, обратна на часовниковата стрелка. Тайният вход към радиостанцията се отвори. Боядисаната в черно метална врата бе точно пред него. С разтуптяно сърце той звънна два пъти и после още веднъж.

Моля те, Господи! Нека да са тук!

Чакаше сред ужасяваща тишина. Вече знаеше какво се е случило. По някакъв начин нацистите — Гестапо или СД — бяха разбрали за свръхсекретното местоположение. Барманът Паскал? Възможно ли бе?

Или някой от агентите на Корки, онзи, който бе заловен от Гестапо? Но как бяха успели да се доберат до въпросния агент? Някъде от мрежата бе изтекла информация.

О, Господи, не! Какво да прави сега? Ами ако момчетата от базата са били избити наведнъж? Как ще се свърже с Корки?

Не, трябваше да има някакъв начин! Той имаше инструкции за действие в извънредни ситуации, шифровани и отпечатани с миниатюрни знаци зад етикетите на дрехите си. Винаги имаше изход. Корки се бе погрижил за това.

Отново позвъни със същия уговорен сигнал — две къси, последвани от едно продължително натискане на звънеца.

Никой не отговори.

Нещо се бе случило с тях, вече беше сигурен. Бяха ги арестували. Мрежата бе фатално компрометирана.

Но ако бяха арестувани, нямаше ли германците да заложат капан за всеки агент, който се опита да се свърже с базата? До този момент нямаше признаци за подобен капан, но той трябваше да бъде нащрек.

Извади от джоба си връзка с ключове. Ключодържателят представляваше кожен кръг. Той го притисна в единия край и той се отвори. Вътре се намираше малко стоманено ключе, което отваряше тази врата.

Отключи с него три последователни ключалки по периметъра на вратата. След като превъртя третата ключалка, — вратата се отвори с щракване и скърцащия звук на гумени уплътнители.

Поколеба се, преди да каже нещо, ослушвайки се, в случай че някой го причакваше вътре.

Видя зеленикавата светлина откъм редицата приемници. Апаратурата бе на мястото си, което бе добър знак: ако нацистите бяха открили по някакъв начин местоположението на Пещерата и бяха направили хайка, със сигурност щяха да приберат оборудването.

Но къде беше персоналът? Защо пред апаратурата нямаше дежурни?

В същия миг Меткалф съзря фигура, седнала пред една от конзолите. Позна по гърба Джони Бетс, американския телеграфист. Викна му.

— Джони? Не чухте ли?

После Меткалф забеляза, че Джони е със слушалки, което обясняваше защо не е чул шума. Меткалф го доближи и го потупа по рамото.

Изведнъж Джони се килна на една страна. Очите му бяха облещени. Лицето синкавочервено, езикът надебелен странно.

Кръвта нахлу в главата на Меткалф. Той извика ужасен и след това прошепна:

— Мили Боже, не!

Отначало му се стори, че гърлото на Джони Бетс е прерязано, но после Меткалф осъзна, че онова, което изглеждаше като дълбок разрез, бе всъщност белег от връв с охлузвания.

Бетс беше удушен, по-точно обесен с тънка корда или жица.

Джони Бетс беше убит!

Меткалф се заобръща наоколо, оглеждайки се за останалите — за Сирил Лангхорн, за Дерек Къмптън-Джоунс. Не видя никого от тях. Втурна се към съседното помещение, отвори вратата и погледна. Беше празно. Къде бяха останалите?

Забърза към антрето, което водеше към аварийния изход към съседната сграда. Там до металната врата, която бе леко открехната, намери тялото на Сирил Лангхорн с дупка от куршум в челото.

Някой бе проникнал в станцията откъм аварийния вход. Лангхорн бе отишъл до желязната врата да провери кой е и е бил застрелян мигновено, най-вероятно с пистолет със заглушител. Бетс, който е бил със слушалките и е приемал сигнали, не е чул нищо. По някаква причина — да не се вдига шум? — не са го застреляли, а е бил удушен. Някой се е промъкнал зад гърба му — без съмнение нападателите са били неколцина — и е затегнал кордата или жицата през врата му, отнемайки живота на американеца.

Исусе, как се бе случило всичко това? А къде ли бе отишъл Дерек? Той беше единственият член от екипа, който липсваше. Дали си е бил у дома? Може би? Моля те, Господи, дано работният график да е спасил живота на Дерек.

Шум. Изсвистяване на гуми и звук от спирачки отвън. Откъм улицата. Обичайният шум от трафика не се чуваше в тази шумоизолирана камера. Но желязната врата бе открехната и пропускаше шума от улицата горе.