Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Разбирам, че си скапан фашист. — каза Меткалф спокойно.

— Това е само една дума — контрира го Чип. — Националсоциалисти, нацисти, фашисти — както искаш ги наричай, не ми пука. По-добре се моли бъдещето на света да е в техни ръце. Дали си съгласен с Хитлер или не, трябва да си глупак, ако не разбираш, че той пое една гнила, разкапана страна от ръцете на евреи и комунисти и я прочисти, превърна я в най-силната, най-могъщата нация в Европа.

— Тирания, ето в какво я превърна.

— Не, младежо. Тирания е онова, което славянските орди създават в Русия, с геноцида срещу бялата раса. Кажи ми нещо, Меткалф. Твоите богати родители как те отгледаха да си „розов“ или си се променил в Йейл? Меткалф се засмя.

— Значи това е, което си мислиш, че съм комунист.

— Не, ти не си комуняга, Меткалф. Знаеш ли какво си? Онова, което Ленин нарича „полезен идиот“. Така той наричаше всички безмозъчни просъветски апологети и блюдолизци в западните демокрации, които защитават Комунистическия интернационал, независимо колко е брутален. Сега всички вие полезни идиоти се опитвате да ни вкарате във война с нация, която не ни заплашва с нищо. Така милиони американски момчета може да умрат в чужбина, за да направят Европа безопасна за чичо Джо.

— Под нация, която не ни заплашва, имаш предвид нацистка Германия, така ли? Третият райх? Чиито танкове вече навлязоха във Франция и Полша, Норвегия и Дания, и Холандия…

— Лебенсраум. Наричам го пространство за дишане. Предполагам не си забелязал как твоят чичо Джо граби недвижими имоти наляво и надясно, но сме се вторачили в Хитлер, нали? Той вече нахлу във Финландия и Литва, Латвия и Естония, налапа големи парчета от Румъния, Полша… А войната едва е започнала.

Рузвелт и болшевишките господари искат да ни въвлекат в тази война. Това е титаничен световен конфликт, приятел, а Америка бива въвлечена на грешната страна. Белият дом и момченцата с гащи на райета в Държавния департамент блудстват заради чичо Джо, а Рузвелт и оня задник Алфред Коркоран пращат агенти по цял свят да се борят срещу Хитлер, единствения истински приятел, който имаме. Агенти като теб, Меткалф, са вредни. Ти си на терена, извършваш операции и това те прави истинска заплаха. Ако мъже като теб не бъдат спрени, вашите приятели в Москва скоро ще пометат Европа.

Меткалф само кимна.

— Сега разбирам. Затова се интересуваше за Кундров. Не беше сигурен дали съветското разузнаване не е по петите ти. Страхувал си се да не ти е провалил прикритието.

— А ти на чия страна си?

Нолън вдигна рамене.

— Имаше само един начин да съм сигурен. Трябваше да се срещна лично с теб и да те погледна в очите.

— Което означава, че сме сами — продължи Меткалф, мислейки почти на глас. — Никога не би се показал пред редовите. Не и ти. Ти май си най-високопоставеният шпионин на райха в разузнаването на САЩ. Твърде много са възможностите за разобличаване.

— Ти си прав, че не бих позволил да ме видят по този начин. Не, ако имам подкрепление, то ще е някой, на когото имам пълно доверие. Някой, с когото съм работил лично. Дискретността е естествено от огромно значение. Но ти знаеш какви сме ние от Гестапо. Вярваме в приятелството. Не като оня бърборко Коркоран с неговата херметизация. Какъв лъжец беше само. Проклет лъжец и заплаха.

— Беше? — каза Меткалф.

— А, да, минало свършено време. Точно така. Страхувам се, че мои приятели са го посетили преди няколко часа. И че вече не е между живите. Чух, че старецът напълнил гащите. Съжалявам също за икономката му фрау Шибли, то тя просто се изпречила на пътя.

— Ах ти, гадно копеле — изрева Меткалф.

Нолън пусна едната си ръка от пистолета и направи някакъв знак.

Меткалф долови някакво движение зад гърба си, като приглушен шум от нападаща змия, и изведнъж нещо го стисна около гърлото. Не можеше да диша! Някаква жица се бе врязала в гърлото му.

— Благодаря, хер Клайст — каза Нолън, направи нов жест с ръка и изведнъж жицата се разхлаби.

Меткалф се закашля. Болката върху гърлото му, където жицата се бе врязала, бе непоносима, пареше като огън.

— Моите германски приятели имат няколко въпроса към теб — каза Нолън. — Налага се да ти ги задам. И така още веднъж те питам какво правиш в Берлин?

— Пукни, гадно копеле — гласът на Меткалф беше дрезгав. Жицата беше наранила ларинкса му.

— След теб, хлапе — каза Нолън и му намигна отново гротескно. — След теб. Слушай, можеш да забравиш цялата игра. Благородни пориви? Надлежно забелязано. Ти изнасяш представление пред публика, която не е тук. Някога да си виждал теле, омотано в ограда, което бавно да се задушава? Предполагам не, не и там, откъдето идваш. Но е ужасна гледка. Има нещо изначално в нея. Все едно да се давиш бавно, да изпаднеш в паника, а това е най-гадното. Ужасен начин да умреш.