Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Но експертите по измама на Луфтвафе бяха създали от двете страни на звукозаписното студио серия от фалшиви тухлени сгради, превръщайки мястото в удивително копие на комплекс за производство на оръжия. Дори изкуственият дим, който излизаше от комините и чието предназначение беше да привлече вражеските самолети, беше убедителен. Оптическата измама беше гениална.

Този район на запад от Берлин беше идеално подбран за заблуда на британските бойни самолети, тъй като се намираше съвсем близо до много от оръжейните заводи. В съседство се намираха предприятия на „Сименс“, както и заводи на АЕГ, радиокомуникационни предприятия „Телефункен“, поточни линии за танкове „Алкет“ и заводи за двигатели „Майбах“.

Обектът беше изоставен, разбира се, като всички останали подобни бутафорни обекти. Това го правеше едно от най-безопасните места в Берлин за Меткалф, Лана и Кундров. Много по-важно беше откритото, засипано със сняг поле с площ неколкостотин квадратни метра, използвано някога от студиото като паркинг. Районът беше достатъчно голям за „Лисандър“ да се приземи и да излети. Малкият самолет се нуждаеше от не повече от двеста квадратни метра.

Луната светеше ярко на небето за късмет. Тя бе достатъчна за пилота да се ориентира, помисли си Меткалф. Кралските ВВС имаха подробни снимки на небето над Берлин. Този бутафорен обект беше добре известен на британското разузнаване. В края на краищата кралските ВВС бяха извършили най-малко четирийсет бойни полета над Берлин след август и с всеки рейд подобряваха точността си.

Но имаше процедури, които трябваше да се следват, за да може да се гарантира успешно измъкване. Корки беше възложил на Чип Нолън да помогне на Меткалф за приземяването. Агентът на ФБР щеше да донесе нужните уреди, включително фенерчета, за изпращане на предварително съгласувани сигнали до пилота с морзовия код. Ако пилотът на „Лисандър“ не забележеше сигнализацията на земята, която да го уведомява, че е безопасно да се приземи, щеше само да прелети, без дори да снижи машината, и да се върне в Англия. Нолън щеше да донесе и прожектори от склад в Берлин на антинацистката нелегална съпротива. Три прожектора според инструкциите на Корки трябваше да се разположат върху полето под формата на буквата „Ел“, за да очертаят пътеката за приземяване. Пилотът щеше да кацне до първия прожектор, после да се придвижи около сто и петдесет метра между другите два. Щеше да остави двигателите включени, тъй като при самолетите „Лисандър“ нерядко двигателите палеха трудно. Самолетът щеше да остане не повече от три минути, ако всичко минеше добре.

Но това предположение изглеждаше все по-съмнително. Имаше толкова много неща, които можеха да се издънят, твърде много човешки фактори.

Около цялата бутафорна подредба имаше ниска телена ограда не като охранителна мярка, а за да личи добре от към въздуха. Меткалф влезе с даймлера през една от отворените врати и паркира пред звукозаписното студио.

Оглеждайки внимателно, за да се увери, че няма неочаквани посетители, той слезе от колата и доближи до студиото, пред което имаше среща с Чип. Мина покрай една от фалшивите тухлени сгради. Дори отблизо боядисаните тухли изглеждаха като истински. Няколкото редици прозорци, боядисани върху картонената фасада, подсилваха ефекта. Сградите имаха стени и покриви, а с изрязаните врати и прозорци — ефектът беше невероятно реалистичен.

Погледна си часовника. Чип трябваше да е дошъл вече.

Отиде до входа на звукозаписното студио, който гледаше към полето. Отвътре се чу някакъв глас — на Нолън.

Агентът на ФБР държеше дървен сандък, застанал пред изумително реалистично копие на берлинска улица, дълга редица фасади на сгради от деветнайсети век, покрай павирана улица, с улични фенери, пощенски кутии и кафене на открито. Меткалф веднага разпозна декора от класически филм с Марлене Дитрих.

— Хей, ето те и теб — викна Меткалф. — Точно навреме. Радвам се, че си тук. Няма да е лесно.

Той огледа вътрешността на сградата изумен. Пространството беше с размерите на европейска жп гара, но препълнена с декори в дълги редици, някои бяха паднали и струпани на купчини, голяма част бяха просто изоставени, сякаш снимките на десетки филми бяха прекъснати в един и същ момент. Виждаше се редица от разкривени къщи, все едно рисувани от експресионист, наклонени на всички страни, с прозорци на случайни места — нещо, което можеше да послужи като декор за класическия ням филм „Кабинетът на д-р Калигари“. Интериор на модерен апартамент в Манхатън. Миниатюрно швейцарско планинско селце на фона на рисунка на Алпите. Витрината на сладкарница, надписът „Кондиторай“ изрисуван върху табелка със позлатени готически букви, рафтовете пълни със сладкиши. Върховете на покривите в Лондон в почти естествени размери. Чип му се усмихна скромно.